Павлин Иванов
Ако не сте постигнали нещо кой знае какво в сферата на частния бизнес. Ако не сте се изкачили до подобаващата за знанията, опита, интелекта и професионализма ви позиция в сферата на администрацията. Видяхте от изслушванията в Народното събрание – Поздравления! Най-вероятно сте доста по-умен от необходимото за постигане на успех!
Сигурно доста често сте се питали: Добре бе, тоя тъпак, как може да е там? Може ли тази куха лейка да заема такава позиция?
Отговорът е очевиден. Да, може! Това е разбирането за успех в тази, иначе изключително красива, територия.
В днешният ден на Европа ще се обърна само към онези от вас, който осъзнават своята ценност, знания, ум, почтеност. Точно и единствено към тези, които би трябвало да водят нацията, своите градове и общество.
Скъпи умни хора, отново идват избори. Обръщам се към вас, защото силата е във вас, във вашите глави и сърца. Вие сте точните хора, които трябва да наклонят везните в управлението на страната ни в една много по-различна посока.
Не вярвам да ви харесва това, което ежедневно виждате на своите телевизори. Убеден съм, че нивото на публичните лица е това, което дори и малко не се доближава до вашата представа за нормалност.
Ето защо сте важни. И не, че не го знаете. Едва ли аз съм човека, когото чакате да ви го каже.
Призовавам ви за кураж и сила. Важни сте, защото с интелекта и разбиранията си, можете да формирате обществено мнение. Аргументирано, логично, подредено, смислено, принципно.
Говорите и обсъждате живота и с умни и с посредствени хора. Имате предимството да разбирате и двете страни.
Би било чудесно, ако потенциала на интелекта се превърне в онази мощна и непреодолима сила, която да промени фундаментално битието на всички, да утвърди адекватна и нормална обществена ценностна система, да създаде или възроди смислени каузи и принципи.
Нима е невъзможно образованите хора да потиснат своето его? Защо точно тези интелигентни хора да не намерят истински добрите начини за постигането на един нормален и смислен обществен живот?
Пречките не са големи, но са лични.
Твърдо вярвам, че винаги просветеността е водила човечеството по пътя му към напредък и развитие. Умните хора могат да намерят начин да преодоляват своя егоизъм и е възможно да постигат сериозни и устойчиви цели.
Дискусиите, независимо къде се провеждат, раждат винаги добри идеи и решения. Културата на провеждането им в днешно време обаче изключва тяхната масовост.
Всеки умен човек, убеден съм, може да намери своите хора и съмишленици, независимо от възраст, професия, вяра или пол. Нека това да се случи, нека е за добро.
От пасивността или активността на интелигенцията в една държава зависи нейния път. Е, подходящият момент настъпва.