Павлин Иванов
Бих искал да изпратя отминаващата година с благодарност. Странно, нали?
Беше важна година! За всеки един от нас. През нея натрупахме знания и мъдрост. Осъзнахме много пълно света около нас и вселената, вътре в самите нас. Поредната година, в която живяхме живота, който сами си създадохме.
Мисля, че втората година на пандемия в този луд свят, откри истината за близките, приятелите, хората около нас, за държавата ни, за градовете, в които живеем, за планета, която засега е единственият ни дом. Кризите, които бяха в изобилие през тази година, дадоха отговори на много от незадаваните в миналото въпроси.
Имахме време да мислим. Имахме време да наблюдаваме, да осмислим и осъзнаем къде точно се намираме, с кого, къде и защо. Някой отговори ни харесваха, други ни изненадаха, трети, просто ни разочароваха.
Пандемията разтърси всичко и всеки. Без изключение. Това разтърсване ни извади от зоната ни на комфорт и ни принуди да погледнем вътре в себе си и да открием важните неща. Всичко онова, което ни прави човеците, които сме и ни даде переспективата към бъдещето, което искаме да стигнем.
Ще споделя личното си мнение.
Това, което изключително силно ме изненада през тази отиваща си година е искрения егоизъм. Видях го, усетих го навсякъде и във всичко. Но не онзи хубав и здрав егоизъм, който пази разбиранията ни, жаждата ни за развитие, стремежа да вървим смислено и заедно напред и да доказваме пред себе си и света истинската си стойност. Не. Смазващият егоизъм, който ме плаши е този, в който хората губят емпатията си. Егоизмът, който причинява щети на околните и не носи радост на притежателя си.
Радвам се, че срещнах през годината и двата типа хора. Едните ми дадоха надежда и вяра, другите знания и опит. Благодаря от сърце!
Силно се надявам всеки един човек да е разтърсен по един или друг начин през тази отминаваща година. Вярвам, че кризите и катастрофите, макар и много тежки и неприятни, все пак ни дават своя подарък – реалността и то точно такава, каквато с действията или бездействията си сме създали.
Благодарен съм за целият фалш и лицемерие. Едва ли някога по по-ясен начин ще ни се отдаде възможност да разберем себе си, приятелите, хората наоколо, политиците, общностите, света. През тази година всичко се разпадна най-после на съставните си части. Като детски конструктор върнат в кутията, след като неуспешно сме построили с него някакъв проект, просто ей така.
Тази година се противопоставяхме на всеки и на всичко. За или против ваксините. За или против промяната. За или против разбиранията си за свобода. За или против дистанционното обучение, плюещите тестове и изобщо за всичко, за което се сетихме. Противопоставяхме се едни на други, безкомпромисно, без оглед на човещината, вкопчени единствено в талибанските си разбирания за правота. Това доведе до пълен, до един хубав разпад буквално на атоми във всяка една сфера на човешкия живот.
Едни се възползваха брутално от силата си, други допускаха съзнателно да понасят в името на илюзорно бъдеще. Но все пак, хубавото е, че всичко се променя и нищо не е вечно.
Очевидно е време за рестарт на всичко. И ако сме си взели поуките от тази странна, егоистична, изпълнена с безброй кризи година, абсолютно съм убеден, че ни чакат нови, много по-смислени, добри и щастливи времена. От парченцата на прибраният в кутията конструктор, на чисто, може да бъде рестартиран и изграден един нов различен свят. Определено заслужаваме и имаме нужда от такъв.
Ако обаче не сме разбрали уроците, ако продължаваме да бъдем вторачени единствено в собственото си его, ще повторим класа и уроците, колкото пъти е необходимо. Не можем да излъжем природните закони и няма как да вървим към деградация повече.
Вярвам, всъщност съм напълно уверен, че отминаващата година е краят във всеки един смисъл на разпада. Знам, че човечеството, както и всеки едни от нас има качествата да удари ръчната спирачка за последно, да осмисли и по-важното – осъзнае, къде се намира и от разхвърляните през годините парченца на своя конструктор, да рестартира по истински, спокойно и с вяра, своят живот. А какво по-хубаво от това, да започнем на чисто от 1 януари.
Искрено желая на всеки един от четящите тук здраве, спокойствие, създадена съзнателно радост за близките, приятелите и хората около нас. Смисълът от раните са научените уроци. А смисълът от уроците е пълноценният, щастлив и смислен живот. Такъв заслужаваме абсолютно всички.
Да бъде една красива, щастлива, обединена и успешна година! Дай Боже, всеки да намери и получи точно онова, което ще го накара да се чувства удовлетворен.
И нека новините да бъдат добри, дискусиите смислени и добронамерени, пътят, по който вървим заедно – светъл и чист. Да бъдем радостни и щастливи, тук, на тази наша планета, в нашият единствен дом. От нас зависи!
Весело посрещане на Нова година!