Археолози от НИМ, под ръководството на проф. д-р Иван Христов, през месеците март и април 2023 г. проведоха спасителни археологически проучвания в обработваем земеделски участък, разположен на 400 м. южно от Римската крепост „Состра“ на пътя Ескус – Филипополис. Научен консултант на проучванията е проф. д-р Сергей Торбатов от НАИМ при БАН, а финансирането – от Община Троян и Ротари клуб – гр. Троян. Изследванията протичат чрез анализ на резултатите от въздушни снимки, последвани от теренни наблюдения и археологически разкопки.
На терен, в южната периферия на споменатия обработваем земеделски участък, са документирани останки от антични сгради (ломени камъни, строителна керамика, цели и фрагментирани стенни тръби от хипокауст) 
след обработката на земята, с цел подготовка на засяване на слънчоглед. Този комплекс се забелязва много добре при заснемането на обекта от въздух, при наличието на обилна влага на терена след стопяването на снега в началото на 2023 г. Констатирани са т. тар. Cropmarks, свързани със задържането на повече влага върху зидове и други структури. Въпросните cropmarks са важен индикатор за наличието на заровени структури от Античността. Тези специфични белези на терена са в основата на развитието на т. нар. въздушна археология, която се фокусира върху разглеждане на обекти, които се виждат от голяма височина. В конкретния случай е забелязано голямо правоъгълно петно, което се откроява в обработваемата нива между кастела „Состра“ и раннохристиянската базилика в м. „Гергюва черква“. Геореферираните снимки показват пълно препокриване с геодезическите измервания на зони с концентрация на строителна керамика и деструкции от антични зидове.
Последвалите разкопки протичат на обща площ 290 кв. м., като е открит голям комплекс, състоящ се от най-малко 9 свързани помежду си помещения, заемащи площ от около 1, 5 дка. От южна страна на основните помещения е имало открит двор, застлан с настилка от речни камъни. От югоизточна и южна страна на проучвания обект е документиран ограден зид, който продължава извън обсега на заложените сондажи и очевидно затваря много по-голямо непроучено пространство.
В процеса на проучването на комплекса са открити бронзови монети, датирани от началото на II – средата на III век. Най-ранната монета е сестерция на император Траян. Следват монети с лика на император Антонин Пий. Най-късната монета е с лика на императрица Юлия Мамея, отсечена в римска колония Деултум (дн. с. Дебелт, Бургаско) през 235 г. Керамичните фрагменти са част от различни форми от съдове, използвани в бита на обитателите на комплекса: амфори, кани, подноси с релефна украса, паници, лампи. Открити са фрагменти от стъклени съдове, както и фрагменти от прозоречно стъкло. Покривната керамика е представена с фрагменти на характерните за епохата тегули и имбрици.
Западно от крайпътния комплекс са засечени следи от настилката на римския път, преминаващ пред източната крепостна стена на кастела „Состра“, в посока раннохристиянската базилика в м. Гергюва черква“. Картиран е участък с дължина 1 км. На по-запазените участъци се забелязва ситуация, идентична с тази от непокътната настилка на римския път пред крепостта. Трасе на пътя с широчина 6,5 м е проучено до северозападния ъгъл на обекта. С подобна широчина са запазените участъци от римския път в района на Троянския проход.
Проф. Христов счита, че разкритият комплекс, южно от кастела „Состра“ категорично трябва да се интерпретира като крайпътна станция – таберна (tabernae), която за разлика от т. нар. преториуми (praetorium) не е блестяла с лукс за гостите си, но определено е била свързана с обслужване трафика по римския път. Епиграфски термина е засвидетелстван в четири надписа от 61 г., открити в провинция Тракия (при с. Михилци, гр. Ихтиман, с. Белозем и с. Бучино). Разкритата крайпътна станция в околностите на кастела се явява втората по рода си след проучването на северната половина на преториума, разположен на 200 м североизточно от кастела „Состра“. Нейните размери подсказват, че вероятно тя е и основната такава, отбелязана върху Певтингеровата карта. Изграждането ѝ започва синхронно с изграждането на укрепения в съседство военен лагер на Втора матиакска кохорта около 145 г. Унищожена е в средата на III век от готите, заедно с много други крайпътни обекти на пътя Ескус – Филипополис.
Откритието е изключително важно за древната история на Троянския край ,защото за пореден път показва, че в долината на р. Осъм при троянското село Ломец от II до V век се е развивало голямо селище с предполагаеми полуградски функции, на площ около 6 кв. км. Това селище до началото на XX век било именувано от местните жители като Троян хисар. Развитието на римския комплекс (укрепен лагер, ханове, култови постройки и отделни сгради) изглежда определя философията на развитие на по-късните селищни структури по горното течение на р. Осъм, какъвто е примерът с Възрожденски Троян.
