Фани Давидова, ПДИЗаявителят: „Уважаеми, господин У, на основание Закона за достъп до обществена информация, моля да ми предоставите копие от ваша заповед № 123 по електронен път на посочения от мен електронен адрес”
Администрацията: „Уважаеми Х, за да можем да ви предоставим исканата от Вас заповед, моля да ни изпратите заявлението си по обикновена поща и саморъчно подписано или изпратете ни го отново по електронен път, но подписано с електронен подпис.“
Заявителят: „Уважаеми господин У, разпоредбата на чл. 25 ЗДОИ не изисква от заявителите лично да подписват заявленията си, не се изисква и електронен подпис. Необходимо е единствено да посоча трите си имена, както и адрес за кореспонденция. Затова предоставете ми копие от ваша заповед № 123 по електронен път на посочения от мен електронен адрес”
Администрацията: „Уважаеми Х, за подписа се сте прав, но в крайна сметка не можем да ви предоставим исканата от вас информация, защото ЗДОИ не предвижда електронна форма за предоставяне на информация. Чл. 26, ал.1 от закона определя възможните форми на достъп и това са: преглед на информацията, устна справка, копие на хартиен носител и копие на технически носител. Както сам виждате електронна форма не е предвидена, затова няма как да ви изпратим исканата информация.
Заявителят: „Уважаеми, господин У, вече започвам да се чудя какъв е проблема? Няма никакво значение дали ще ми изпратите информацията по електронна поща или ще ми я предоставите на технически носител. Информацията, записана в електронен вид, може да се пренася, предава, предоставя както чрез диск, дискета, USB флаш памет, така и по електронна поща. Затова предоставете ми копие от ваша заповед № 123 по електронен път на посочения от мен електронен адрес”
Администрацията: „Уважаеми Х, дори и да е така, във вашето заявление вие искате достъп до конкретен документ, а не до определена информация. ЗДОИ дава право на гражданите на достъп до информация, а не до документи, така че все пак няма да ви изпратим исканата информация.
Горната кореспонденция не само е възможна, но и не е рядкост, ако поискате да получите достъп до информация, използвайки възможно най-лесния, евтин и удобен начин за комуникация – интернет и електронната поща. От 2009 екипът на ПДИ наблюдава системно работата по електронни заявления на задължените да предоставят информация административни структури на изпълнителната власт. От 2009 в рамките на постоянния ни годишен одит на активната прозрачност подаваме идентични електронни заявления до централните, териториалните и регионални органи на изпълнителната власт, както и до всички общини. Проследявайки резултатите от тези проучвания действително следва да отбележим положителна тенденция в готовността да се предоставя информация по електронен път. Намаляват мълчаливите откази, намаляват и отказите да се предостави търсената информация.
Лошата новина е, че тенденцията към подобряване на работата по електронните заявления е твърде бавна. По-долу представяме сравнителната графика по години, публикувана в миналогодишния ни доклад за състоянието на достъп до обществена информация в България. Пълните данни от всички поучвания можете да намерите на нашата интернет страница – http://www.aip-bg.org/surveys/
Към настоящия момент разпоредбата на ЗДОИ, задължаваща администрациите да отговарят на електронни заявления, е нормата на чл. 24, ал.1, според която заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път при условия, определени от съответния орган. Тази разпоредба обаче очевидно не се тълкува еднозначно от прилагащите закона администрации.
Заради съществуващата нееднородна практика по предоставяне на информация по електронен път може би е добре да се помисли върху приемането на нови законови гаранции за получаване на информация по електронен път след подадено заявление по електронна поща. Добре е да се помисли върху възможността да бъде допълнена нормата на чл. 24 като изрично се предвиди задължението за администрацията да изпраща поисканата информация на посочения от заявителя електронен адрес.
Препоръки за уеднаквяване на процедурите във вътрешните правила на административните структури и изрично уреждане на процедурата по търсене и предоставяне на информация по електронен път сме публикували в годишните си доклади през 2009, 2010, 2011, 2012, такава препоръка ще отправим и в доклада, отразяващ за състоянието на достъпа до информация в България през 2013.
Доказателство за съществуващите проблеми в работата с електронни заявления е и съществуващата съдебна практика по откази на администрацията да предоставя достъп по електронен път и в електронна форма. За радост практиката на съдилищата е в полза на търсещите информация.
В решение № 8709 от 06/18/2012 Върховния административен съд (ВАС) приема, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на информация, когато административният орган не е отговорил на електронно заявление за достъп. В друго решение № 1864 от 02/11/2014 ВАС, пето отделение, приема, че предоставянето на информация по електронен път в електронна форма е идентична с предоставянето на информация на технически носител. На първа инстанция делото е образувано по жалба на гражданка против решение за отказа на началника на РИО Хасково да й предостави обществена информация. В решението си за отказ, административният орган посочва, че исканата от заявителката форма на предоставяне „по електронен път” не била предвидена сред изчерпателно изброените форми в чл. 26, ал.1 ЗДОИ.
В мотивите си второинстанционният ВАС посочва: „ В случая неправилно административният орган е приел, че исканата от В. форма не попада в изброените в разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗДОИ форми, тъй като в същата е предвидена форма за предоставяне на информацията на технически носител. В тези случаи, съгласно ал. 3 на чл. 26 ЗДОИ, е предвидено, че когато заявителят е избрал исканата информация да му бъде предоставена във формата по чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗДОИ се определят техническите параметри за запис на информацията. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тази разпоредба неправилно е приложена от органа като основание за отказ да се предостави исканата информация, доколкото основанията за отказ за предоставянето й са изчерпателно изброени в нормата на чл. 37 ЗДОИ. Посочвайки в решението като правно основание за отказ да предостави исканата обществена информация нормата на чл.26, ал.1 ЗДОИ, органът е постановил незаконосъобразен административен акт.“
В същия смисъл е и решение на ВАС № 512 от 01/15/2014 , в което съдът посочва: „Електронната поща е метод за обмен на цифрови съобщения през интернет (или други компютърни мрежи). Следователно тя, за целите на Закона за достъп до обществена информация, както правилно е приел първоинстанционния съд, също е технически носител, тъй като е способ за пренасяне на информация в електронен вид до заявителя, т.е. способ (форма, по израза на закона) за нейното получаване от заявителя в копие, различно от хартиеното. В случая заявителят е използвал електронната поща за комуникация с касатора и е поискал именно чрез електронната поща да получи копие от информацията, т.е. копие на информацията в цифрова форма… Първоинстанционният съд е посочил, че за тази форма на предоставяне на достъп до обществена информация не се дължат разходи. Впрочем, заповедта на министъра на финансите не може да ограничи предвидените в закона форми на предоставяне на достъп до информация. Неговата компетентност е единствено да определи нормативи за разходите. Тези форми за предоставяне на информация, за които министърът не е определил норматив, не значи че са недопустими от закона. За тях само не се дължат разходи. “