Павлин Иванов

За пореден път ще повдигна една изключително конфликтна тема, която е твърде голяма, многопластова, сложна. Тема, която предизвиква титанични сблъсъци и фундаментално разделение, а всъщност е много лична. Разбира се, става въпрос за ваксинирането срещу Covid-19.

Почти на всяка маса или среща с приятели, темата за вируса и ваксините, дори и без да искаме, се намесва и обсъждаме, търсим логика, споделяме знания и факти, изразяваме личното си мнение, но почти винаги, разговорът оставя едно неприятно усещане. Или неразбиране на другия.

Първата ми теза е свързано с разбирането, че за вредите и ползите от ваксините, вируса грипче ли е или е сериозна опасност за личното и обществено здраве, трябва да се говори спокойно и нормално.

Тъй като има изобилие от факти, научни изследвания, всякаква информация в една или другата посока, можем само да се обогатим информационно когато наистина чуем какво ни казва нашия събеседник. Дали ще приемем или не аргументите и достоверността на неговите факти е въпрос на знания, анализи и способност за правене на извод. Обикновено обаче, искаме да се наложим и да пребием някого с нашите аргументи. Е, това не е полезно за никого. Точно за това смятам, че първото най-важно нещо е да говорим спокойно, с факти и достоверна информация. А решението за действия е лично.

Втората ми теза е, че тъй като точно тази криза е нов вид за всички ни, няма как да има само прави или само грешни мнения. Истината е някъде там.

Ако изключим чисто медицинската страна на пандемията, за тези близо две години видяхме толкова много черти на хората около нас, на правителства, държави, съюзи, а и на целия глобален свят, които ни карат да се замислим много сериозно – ние всъщност способни ли сме да живеем заедно, имаме ли потенциал да се справяме като общност с проблемите, които сами създаваме. Естествено и тук не може да има еднозначен отговор. Задавахме си много въпроси, не получихме всички отговори, но придобихме много знания за стойността на живота, за разбиранията ни за свобода, за морала в тази ситуация, за отделните хора, за институциите, управлението, взаимовръзките в този пъстър свят.

Един от основните изводи е, че една не малка част хора, не са обучени как да намират достоверни факти, как да анализират и правят обосновани изводи. Това е алгоритъм, а не интелектуалната даденост на отделния човек.

Деградацията и регреса в множество обществени сектори, съчетани със сериозното количество недостоверни факти в социалните мрежи, вероятно са сред причините за неспособността на не малка част хора да правят последователни и логични изводи.

Но все пак, ако искрено желаем да вземем добро решение за себе си и близките си, можем да го направим.

Отговорни или безотговорни ли сме към единственото невъзстановимо нещо – животът ни и здравето ни.

Да се ваксинираме или не, разбира се, че е личен избор! Смущаващото е, че личното решение има отражение на отношенията с хората около нас. И може би тук е най-големият конфликт между хората.

Третата ми теза е, че няма правилно или грешно решение, а единствено такова, за което носим лична отговорност.

И не е нужно насилие за да накараме някой да се ваксинира ако не желае. Достатъчно е да бъде обяснено какви са възможните последици от това. Обективно, искрено и честно. И след като разберем решението на човека до нас, на колегата, на приятеля, братовчеда или служителя в някоя институция, да вземем своето лично решение как да подходим към тези взаимоотношения и контакти – да продължим да се виждаме или да обясним, че не се чувстваме комфортно и ще държим дистанция. Но не е нужно насилие или принуда. Просто никога не е работило това за дълъг период от време.

Не е и нужно да се убеждаваме или разубеждаваме с околните. Достатъчно е да действаме според лични си разбирания, с отговорността за действията или бездействията си. Защото това, което не подлежи на дискусия е, че да, и в двата случая има последици.

За добро или за лошо, обратното – въпросът ваксинираните опасни ли за околните, не стои.

Но може би най-важният въпрос, който засега няма адекватен отговор е:

Какво отношение имаме към онези групи хора, които нямат разбиране за отговорност, независимо дали когато шофират пияни, дали когато стрелят с бойни патрони на Нова година или когато могат да бъдат опасни разнасяйки някаква заразна болест.

В заключение на тези няколко щрихи, Планетата не започва с нашето раждане и не свършва с нашата смърт. За Нея, а и за Вселената, животът на отделния индивид няма значение нито колко е дълъг, нито колко е къс.

Единствено за самите нас, здравето и живота ни са в тези физически граници. Няма да накривим шапката на Земята ако искаме да сме свободни и независими, като не се ваксинираме и попаднем в болница и не дай Боже се случи трагичното. Нито ще я помръднем ако се ваксинираме и поживеем още 10, 20 или 80 години. Или пък обратното.

Животът и здравето са важни единствено за отделния човек и хората, които са с него. Това го разбираме обаче единствено, когато сме на прага да го загубим.

Това, което ми се иска да постигна чрез този кратък текст с оглед започване на поредното нарастване на новите случаи на Covid-19 в страната е да помислим още веднъж за всичко. Лично за себе си, за хората, които обичаме и на които държим. За хората, които никога няма да срещнем в живота си, но тяхно лично решение в единия край на този, оказва се, малък свят, може да окажат влияние върху нас тук. Просто да помислим спокойно.

И разбира се, съм длъжен да уточня от каква позиция пиша всичко това, за да бъде честно и разбираемо.

А тя е позицията на човек, който още през февруари е ваксиниран. Ваксинирано е и цялото ми семейство, родителите ни, повечето ни приятели. Лично аз и близките ми се доверяваме на науката и съвременната медицина.