Публикувам Отвореното писмо на Илиана Красналиева до Изпълнителния директор на МБАЛ „Проф. Параскев Стоянов“ д-р Нановска. И както авторът на писмото е написал „С уважение и гняв!“, от собствено име и от името на „Ловеч днес“ се присъединявам и изразявам одобрението си към всеки ред в него.
„Уважаема д-р Нановска,
Обръщам се към Вас във връзка с публикации относно предстоящо закриване на поредното ключово отделение в МБАЛ Ловеч, а именно Отделението по акушерство и гинекология. Наскоро си припомних Вашия отговор на мое писмо по отношение на неадекватните мерки които взехте/не взехте по време на най-критичните моменти през изминалата година и половина – от това, че в КОВИД отделението при пациентите оставаха придружители?! (нещо, което Вас не Ви притесняваше), през това, че пропускателен режим в болницата липсва (ама тя била външна фирмата), до това, че когато във всички уважаващи себе си болници се мереше температурата на влизащите, Вие постановихте, че електронните термометри за измерване от разстояние не са точни. Подозирам, че и сега няма да имате достойна позиция по въпроса.

Като директор на областната болница, като лекар и като почетен гражданин на Ловеч – звание, което без капка неудобство, предвид състоянието на болницата, приехте от другарката с шарените костюмчета. И тя като Вас обича да приема награди, които не ѝ отиват. Достойният човек има едно чувство, наречено срам, неудобство. Когато се е провалил, когато е излъгал надеждите на хората, с които работи и с които обитава един град, една област. Това е като да се гордееш, че са ти писали шестица, а си предал празен лист.
Д-р Нановска, Вие сте директор на тази болница от 3 години. Преди това сте била зам.-директор. Сигурно сте прекрасен човек, но имам няколко кратки въпроса. Отговорите не дължите на мен. Дължите ги на всички в Ловеч.
  • По информация от медиите поемате болницата със задължения от около 4 млн. лева. Какви са задълженията към момента?
  • До момента успешно са закрити отделенията по урология, гастроентерология, кардиология!!! (в болницата няма кардиолог), съдова хирургия. Предстои АГО и респективно неонатология, която става излишна. Какви стъпки предприехте през тези 3 години за намирането на минимален брой специалисти (за млади дори не си и помислям), които да възстановят дейността в тези отделения?
  • Титулярният началник на хирургичното отделение от години е в неплатен отпуск – мислите ли, че има друг такъв в държавата?
  • Давате ли си сметка в колко от останалите отделения персоналът е изцяло или на 90% в пенсионна възраст и след тях също ще останат заключени врати?
  • Как бихте погледнали в очите онези дарители, които за няколко месеца подсигуриха на болницата оборудване, което държавата в лицето на директори, директорки и анонимни бордаджии не беше успяла с години (и нямаше да успее)?
  • Как бихте погледнали в очите колегите си на борда на потъващ кораб?
Д-р Нановска, навярно и ние като граждани имаме своята вина. Високомерно се успокояваме, че ще отидем в Плевен, в София, дори в Троян, неосъзнавайки, че невинаги има време за това. Разбираме го късно и по трудния начин.
Ние никога не търсим сметка на отговорните за бедите си. Не я търсим нито от Вас, нито от Общината, не я търсим от народните си представители (от всички партии), които надали и подозират какво се случва в Областната ни болница. За тях Ловеч е просто многомандатен избирателен район и десетки поводи за тежко посещение в някое обезлюдено село, където е единственият им шанс да се почувстват значими на фона на мизерията.
Но сметката, д-р Нановска (и всички изброени по-горе), ще я изравнят онези деца, които преди две години събраха от спестените си пари и купиха на отделението по неонатология перфузор и които вие нарекохте тогава „бъдещите герои на нашия град“.
Хората от моето поколение решавахме въпроса първосигнално – хващахме си куфарите и заминавахме. Градът се стопи, залиня, остана място за дрехи втора употреба, дюнери и семки около пейките. Но децата и младите – те са друга бира. Те няма да търпят и ще търсят това, което им се полага. Или поне така се надявам.
С уважение и гняв,
Илиана Красналиева“