Живееш като оригинал или като подражател. Друга възможност няма. Оригиналите са рядкост и живеят себе си. Подражателите са безброй и вечно търсят чужди кожи. Познавам толкова малко оригинали, че изписвам имената им на листче от тефтер с малък формат. Всички са неподражаеми. Хора с усещане за житейски смисъл и човешка мисия. Малко, но толкова пъстри – смели журналисти, граждански трубадури, неуморни лекари, истински учители, безкористни доброволци, всеотдайни социални асистенти, изумително интелигентни селски труженици, заводски работници… Има дори няколко полицаи, съдии, местни политици, че и прокурор. Бляскави като необработени самородни камъни.
Дори не си помислям да изпиша имената на подражателите. Те са цели легиони. Самовлюбени местни политикани, които подражават на медийни популисти. Идейни хамелеони , които сменят актуалната за сезона политическа окраска. Драскачи, които пишат само с перото и мастилото на главния редактор. Общински съветници, които са като матьошки в утробата на кмета. Позамогнали се парвенюта, които имитират всеизвестни икономически мошеници. Празноглави кифли, готови да повторят всяка модна изгъзица, стига да е хайлайф. Посредствени хорица, които прекарват живота си в упражнения да говорят с гласа и мислите на поредния началник. И стотици тинейджъри, обладани от манията я да отворят деколте като някоя фешън джофра, я банкова сметка като уличното наркокелешче. Хора, готови да похарчат дните си за да сънуват живота на другите.
Често препрочитам имената от тефтерчето. Боже, каква радост изпитвам, когато мога да добавя ново име. Вглеждам се внимателно в имената и плъзгам поглед по редовете. После затварям очи и става тъмно. Напрягам памет и започвам да си спомням имената на оригиналите. Неусетно става пъстро и светло. Виждам бляскава диря след всеки от малцината, избрали да живеят със собствената мисия. Диря, като пътечка, която да следвам.
Да са живи оригиналите! Без тях животът изглежда толкова еднакъв и бутафорен.