Иво Райнов
На една ръка разстояние от сърцето на безсмъртните е страшно. Само на един вербален изстрел. После няма безсмъртие.
Тази шибана държава се управлява от ордени на безсмъртните. Оплетени, недосегаеми, ненаказуеми.
Те контролират всички власти и разпределят порциите живот на смъртните.
Изградили са свят на съзаклятие и неприкосновеност. Реагират безмилостно, когато някой настъпи линията на техния неприкосновен свят. Защото от там има само една ръка разстояние до сърцето на безсмъртните.
Ние настъпихме линията и то съвсем умишлено. Разделя ни само мита за тяхното безсмъртие. Всяка наша крачка в кръга на неприкосновеност заплашва да ги демитологизира. А те вярват, че нищо не държи така на разстояние опасността както изстрелите.
Вече стрелят предупредително. Не пестят заплахи и закани. Подли, мръсни, но все още само вербални. Все още вярват, че страхът вразумява и държи далеч от линията на неприкосновеност, зад която крият мерзост, беззаконие, корупция. Познавам своя отбор, луди глави, безразсъдни към инстинктите за самосъхранение. Днес говорих с приятели от отбора. Вече заплашвани. Не видях уплашени. Усетих решени.
Ясно е, че следващата крачка ще бъде навътре, отвъд линията, която разделя безсмъртните от тленните. Предвиждам изстрели. Не физически, разбира се. Залпове от манипулации, интриги, опити за дискредитиране, скалъпени обвинения. Възможни са жертви, но на една ръка разстояние от сърцето на безсмъртните няма място за отстъпление. Заради тленните, истината, ограбените, излъганите от митологията, съшита с бели конци. Не, няма безсмъртни и недосегаеми!