Опознаването на миналото е задължение на всеки човек, който иска да запомни бъдещето

Миналото не трябва да определя бъдещето, но за да можем да продължим да градим бъдеще, е нужно да познаваме миналото. Огромният проблем на българското общество и неговото бъдеще е именно в това – наличието на критична маса хора, които активно отказват да опознаят миналото си и живеят в комфорта на делюзиите, с които са тъпкани, докато са се оформяли като личности. И продължават по инерция да тъпчат следващите поколения.

Познаването на миналото не е автоматичен, пасивен процес, не свършва с часовете по история, нито със злободневните наративи; дори не започва с тях.

Този процес е изискващ, изморителен, а често и мъчителен. Крещящо осъзнат.

Стъргането на дебели пластове наслоени заблуди е болезнено, защото обикновено няма готови инструменти, с които да го правим, а трябва с пръсти и нокти. С дълбините на мисълта и с върховете на нервните окончания.

Опознаването на миналото често е неприятно усещане, сбогуване с девствеността на живота, разпад на лични светове и обществени стандарти. Но разпадът изглежда като унищожение само на пръв поглед. На втори и на трети е раздробяване на по-малки, по-концентрирани парчета осъзнатост, които могат по-лесно и по-безболезнено да бъдат погълнати и обработени.

Опознаването на миналото е задължение на всеки човек, който иска да запомни бъдещето. Не само да присъства в него.