Окончателно : Върховният административен съд на Република България потвърди решението на АС Ловеч по Такса битови отпадъци!

Павлин Иванов

С решение № 9680 от днес, 27.06.2013 г. , Върховният административен съд на Република България потвърди решението на Административен съд Ловеч по делото заведено от бившият Областен управител Ваня Събчева срещу решението на Общински съвет Ловеч, с което Такса битови отпадъци се определя на база промил.

С решението на ВАС се потвърди това, за което пишем от години – Такса битови отпадъци трябва да се определя на база количество отпадъци, а не на промил от оценката на имота.

Проблемът и делото дойдоха от това, че администрацията на кмета Казанджиев се оказа неспособна да намери начин за определяне на ТБО на база действащо законодателство, т.е. според количеството на изхвърлените отпадъци и предложи определянето на ТБО да остане по лесният, познат и сбъркан начин.

Огромната част от общинските съветници също не разбраха, че все пак, законът е над всички и подкрепиха предложението на кмета Казанджиев.

С днешното решение на ВАС се слага точка на сагата по определяне на ТБО в община Ловеч!

Ето и самото решение:

Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебнозаседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

при секретар	Анелия Станкова	и с участието
на прокурора	Тодор Мерджанов	изслуша докладваното
от съдията	ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
по адм. дело № 5791/2013.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет гр. Ловеч, чрез пълномощника адв. Станислава Давидова от ЛАК, против решение № 38/22.03.2013г., постановено по адм. дело № 4/2013г. по описа на Административния съд – гр. Ловеч, с което е отменено решение № 265/21.12.2012г. на Общински съвет гр. Ловеч. Касаторът счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че са нарушени изискванията на чл. 66, вр. чл. 69, ал. 2 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против решението на общинския съвет.
Ответникът по касационната жалба – Областният управител на област Ловеч, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение на Административен съд – гр. Ловеч е отменено по оспорване на областния управител на гр. Ловеч решение № 265/21.12.2012г. на Общински съвет гр. Ловеч.
За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт, с който е определен размера на таксата за битови отпадъци, представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и подаденото оспорване е допустимо предвид ТР №5/10.12.2008г., постановено по тълк.дело № 20/2007г. на ВАС, съгласно което на областните управители е предоставена възможността да контролират всички актове на Общинските съвети.
Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен орган, но при нарушение на предвидените процесуални правила по чл. 66 и сл. АПК относно уведомяване на обществеността за откриване на производството по издаване на общ административен акт, определяне на формите на участие на заинтересованите лица в обсъждането му и осигуряване на достъп на тези лица до материалите по преписката. В тази връзка съдът е приел, че на 23.11. 2012г. на интернет страницата на община Ловеч е публикувана покана от Общински съвет Ловеч, с която е свикано заседание на ОС – Ловеч на 27.11.2012г., като в проекто-дневния ред в т.3 е записано „ определяне размера на такса битови отпадъци”. В съобщението обаче не са посочени основните съображения за издаването на акта, нито формите за участие на заинтересованите лица в производството.
Наред с това съдът е приел, че актът е издаден и в нарушение на материалния закон, тъй като с него размерът на таксата за битови отпадъци е определен въз основа на данъчната оценка на имота, вместо по количеството на отпадъците, както е предвидено в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. За да се определи таксата пропорционално върху данъчната оценка следва да е налице невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци. На общинския съвет не е предоставена възможност за избор относно приложимите методи за определяне размера на таксата. В случая от събраните доказателства не може да се направи извод поради каква причина общинският съвет е приел таксата да се определя по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, както и в какво се състои невъзможността таксата да се определи по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ.
Правилно съдът е приел, че това решение представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, поради което за неговото приемане са приложими правилата на раздел ІІ „Общи административни актове” от глава пета на АПК, озаглавена „Издаване на административни актове”, в дял втори от АПК –„Производства пред административни органи”. Правилно е заключението на съда, че при приемането на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 66 и чл. 69, ал. 2 АПК. Първата от посочените разпоредби предвижда, че откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, като уведомяването включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. Според предписанието на чл.69, ал.1 АПК Административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта:1. писмени предложения и възражения;2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта;3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен;4. обществено обсъждане, а разпоредбата на ал. 2 предвижда, че административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66. От доказателствата, представени като част от административната преписка е видно, че изискванията на посочените разпоредби не са изпълнени. Уведомяването за откриване на производството по издаване на общия административен акт е направено на 23.11.2012г. на интернет страницата на общината. В съобщението обаче, липсват основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите страни в производството по издаване на акта. Налице е пълно неизпълнение на задължението по чл.66, ал.2 АПК от страна на административния орган. Неизпълнението на това задължение автоматично води и до нарушение на разпоредбата на чл.69, ал.2 и чл.71 АПК. В случая актът е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – нарушено право на участие на заинтересованите страни в производството по издаване на общия административен акт. Допуснатите нарушения са достатъчно основание за отмяната на обжалвания акт като незаконосъобразен поради наличие на основанието по чл. 146, т. 3 АПК, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Наред с това оспореното пред административния съд решение на общинския съвет противоречи и на материалния закон. Определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския съвет, като съгласно чл. 9 ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща разходите посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 – 4 ЗМДТ. В чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ недвусмислено се налага извода, че е установена поредност при прилагането на допустимите способи за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентирал в ал. 1, е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет. В законов текст е регламентирана задължителна поредност в прилагането на тези способи, тъй като в ал. 2 ясно е посочено, че се прилага, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Способите по ал. 1 и ал. 2 за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност – в посочената в закона последователност. На общинския съвет не е предоставена възможност за преценка кой от способите за определяне на размера на таксата да приложи /този по ал. 1 или някой от предвидените по ал. 2/ при регламентиране на реда за определяне на таксата и затова общинският съвет в случая не действа при условията на оперативна самостоятелност. След като в закона е регламентирано, че размерът на таксата за битови отпадъци може да се определи по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, то е необходимо при приемането на решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ да бъде обосновано наличието на основания за прилагане на реда по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т.е. да се обоснове невъзможността да се приложи реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. В конкретния случай не са изложени мотиви при приемането на самото решение, от които да се направи извод за обективна невъзможност за определяне на размера на таксата според количеството на генерираните отпадъци. Мотиви липсват и в предложението на вносителя, кмета на общината, от 08.10.2012г.
Същевременно липсват други доказателства в административната преписка, които да обосновават прилагането на единия от способите по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ – върху основа, определена от общинския съвет, и по-конкретно пропорционално върху данъчната основа на имота. В документите, съставени в процедурата по приемане на решението не е коментиран въпроса относно способа на определяне на основата за изчисляване на таксата за битови отпадъци. Няма също така доказателства, че липсва обективна възможност за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци. Този въпрос е съществен, тъй като само при невъзможност за определянето й по този способ е допустимо регламентирането на изчисляването на таксата по способа по ал. 2 /по точно по някой от допустимите способи по ал. 2, доколкото те са два/.
Предвид направения анализ на приложимите правни норми се налага изводът, че общинският съвет е длъжен да изложи нарочни мотиви защо не прилага основния способ за определяне на таксата за битови отпадъци, така както е регламентиран в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, а вместо това прилага един от способите, които са регламентирани като допустими за прилагане само когато е невъзможно да се определи количеството на отпадъците. Подобна нарочна обосновка на акта не би била необходима, ако законът предоставяше на общинския съвет възможност за свободен избор в прилагания способ за определяне на таксата, т.е. ако общинският съвет имаше възможност по закон да създаде правна регламентация при условията на преценка по целесъобразност. Случаят обаче не е такъв – общинският съвет, който приема решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е обвързан от законовите разпоредби на същия закон относно рамките, в които може да регламентира съответните обществени отношения. Затова в случая не става въпрос за общото изискване за мотивиране на нормативните актове, а за необходимост от обосноваване на приложението на евентуално приложим способ за регламентиране, вместо способа, посочен като първи по реда на прилагане.
Налага се извода, че при приемане на решението липсват мотиви относно обективната възможност за определяне на таксата според количеството битови отпадъци. При регламентирането на способа на определяне на размера на таксата за битови отпадъци следва несъмнено да се държи сметка за принципите по чл. 8 ЗМДТ и в частност – принципа по т. 3 за постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Този принцип има същата значимост като принципа по т. 1 – за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугите, и не следва да бъде пренебрегван за сметка на другия. Регламентирането на начина за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци пропорционално на данъчната оценка на недвижимия имот на практика превръща таксата за битови отпадъци в имотен налог, което противоречи на същността на таксата като възнаграждение за реално предоставена услуга.
Следва за яснота да се посочи, че настоящият правен спор не е идентичен с този, разрешен по адм. дело № 11242/2011г. на ВАС, шесто отделение, по което е постановено решение № 15122/18.11.2011г., затова не може да се приеме, че принципно е невъзможно определянето на таксата според количеството битови отпадъци.
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора исканията на ответника по касационната жалба – Областния управител на гр. Ловеч за присъждане на разноски по делото е основателно, с оглед на което същото следва да бъде уважено, като касаторът бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38/22.03.2013г., постановено по административно дело № 4/2013г. по описа на Административния съд – гр. Ловеч.
ОСЪЖДА Общински съвет гр. Ловеч да заплати на Областния управител на гр. Ловеч направените разноски за касационното производство, в размер на 150 /сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Ваня Анчева
секретар:	ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Павлина Найденова /п/ Даниела Мавродиева

Д.М.