Около 45 въпроса ..

Преди да прочете интервюто направено с мен от двама мои приятели и колеги – Даниела Балабанова и Пламен Христов, искам да поздравя няколко специални за мен хора, които днес – 10 август, имат рожден ден!

Искам да пожелая на Дани (Даниела Балабанова), Нено Сокеров и, разбира се, на жена ми Светла, да бъдат здрави, обичани и много, много щастливи!

Ако искате да разберете малко повече за мен, ето на, а колажът, естествено, на моят приятел Данчо Заверджиев:

Лъв или коте?

В къщи коте, мъж под чехъл, навън ЛЪВ!

Как се чувстваш – на 45 или на 15?

На 19! Защото когато погледна в огледалото осъзнавам, че съм на някаква сериозна възраст, в разцвета на силите си, побелял вече, но иначе, по акъл, а и дълбоко в мен съм си тийнейджър, т.е. не ми е дошъл твърде много акъла.

Ставаш ли по-мъдър?

Да, определено!!!

А по-мързелив?

Да, определено! Едното върви с другото. Аз не съм видял мъдрец да кара комбайн, нали? С мъдростта върви мързела, ако може така да се каже J

Типичен лъв ли си? Характеризирай зодията си

Да, мисля, че съм типичен лъв! Себелюбив, величествен, артистичен, добронамерен, с много благородни черти, които ей така, пръскам, пръскам, пръскам навред!

(И за психиатър ще стане въпрос като гледам как отговарям!)

Имам си някакви граници, които и като Царя на животните не минавам, защото знам кой съм.

В тази връзка можем ли да кажем, че познаваш добре себе си?

100%! Знам точно кой съм, за какво може да се разчита на мен, за какво не може, знам си добрите и лошите страни. Колкото и тъпо да звучи, години целенасочено съм полагал усилия да опозная себе си, защото, ако не се познавам, няма да мога да опозная останалия свят и къде съм аз в него.

Ако искам да променя нещо, знам, че трябва първо да променя себе си, поне моята философия е такава.

Кой те познава най-добре?

Съпругата ми Светла! Дори майка ми не ме познава вече толкова добре, колкото Светла!

Кой надделява – лъва или лъвицата (Светла също е родена днес на 10 август, зодия, разбира се ЛЪВ)?

Винаги лъвицата, макар че за всяко нещо в къщи се водят битки! Като започнем от това какъв да е цвета на стените, пердетата … Винаги става нейната, но след много мрънкане, битки, които по правило губя.

Типичен пример, може би е малко като виц, но е истина. Когато купуваме нещо, Светла винаги ме пита, например торта или сладолед, аз казвам торта и винаги взимаме сладолед!

Лъвицата винаги надделява! Факт!

Лесно ли се живее с друг лъв?

Амиии, аз съм по-трудният за живеене! С нея се живее лесно, защото е страхотна жена! Но с мен се живее трудно, защото, както казах вече, аз съм мъдър, но мързелив и това създава огромни проблеми.

В тази връзка, чувстваш ли се полезен?

Категорично да! Т.е. в къщи категорично НЕ, но навън да. Понеже знам, че мога да разчитам 100% на Светла, има много неща, които не правя, тъй като знам, че има кой. Това е типична мъжка грешка и за съжаление съм лош съпруг, но… извън семейната среда съм полезен, колкото и нескромно да звучи.

Какво пиеш?

Лекарства!

Като всеки нормален човек си имам здравословни проблеми. Но иначе обичам ракия и салата, мастика, любимото ми питие е джин с тоник, но в интерес на истината, супер рядко пия и то единствено с приятели в добра компания или с хора, с които се чувствам добре.

За съжаление, не мога да пия всяка вечер алкохол, както се прави масово, което пък ми води друг семеен проблем – явно не съм като другите мъже, които правят салатки, пият и бият жените си … Шегувам се!!!

Как празнува толкова стар човек – на 45?

Доста сложен въпрос! В интерес на истината през последните няколко години, празнуваме най-вече с децата си, защото може би осъзнаваме, че ЕГН-то си върви, ето големият ни син заминава да учи, оставаме само с малкия и може би това е причината да сме само четиримата на 10 август.

Преди правихме грандиозни купони и не че не ни се правят сега, но някак си сме си по-важни ние в момента.

Но определено празнуваме добре. При нас е малко дълго „афтърпартито“, около седмица – роднини, едни приятели, други приятели, дълга история.

Обичате ли да празнувате само двамата със Светла, романтично?

Мисля, че не ни се е случвало поне от 19 години, от както се роди Ивайло. Единственото романтично, което си позволихме наскоро, е да отидем само двамата до Палма де Майорка по случай нашата 20-годишнина от сватбата.

Беше страхотно, защото бяхме с много близки наши приятели, които ни посрещнаха и за първи път в чужбина се чувствах като у дома си. В Майорка имаме четири приятелски семейства, като на три от тях ние сме кръстници. Беше невероятно, за което им благодаря!

Но не сме празнували сами, най-малкият ни кръг е с децата ни.

С какво ще изненадаш лъвицата днес?

За съжаление, няма да мога да я изненадам, защото финансите ги разпределихме неправилно. Купихме си кола, а кредитът си е голям изедник да знаете.

Кой е най-абсурдният подарък, които си получавал?

Може да се каже, че най-абсурдният е този, който не съм получавал. В началото като бяхме гаджета, никой не знаеше, че и двамата сме родени на 10 август. Като правехме първите купони заедно, моите приятели ми подаряваха подаръци само на мен, нейните само на нея и настъпваше един конфуз, защото приятелите ни не бяха разбрали на кого всъщност идват на рожден ден, но беше весело. Това ставаше само първите две-три години и от тогава всичко е наред.

А кой е най-ценният подарък за теб?

Най-ценният подарък беше една детска играчка от времето когато бяхме гаджета и дълги години вървеше със семейството ни навсякъде. Големи хора сме, но си го носихме с нас.

А най-ценният подарък, който аз съм правил на Светла, е също от този период. Бях студент, нямах никакви пари, дори и за нещо мъничко.

Една нощ седнах на шевната машина на брат ми, който тогава шиеше страхотни кожени якета, и от останалите малки парченца кожа уших едно мъничко портмоне. Цяла нощ работих, никога не бях шил нищо през живота си, но мисля, че се справих долу горе добре.

Не знам дали е най-ценният подарък това, но гарантирано е най-изстраданият. Нулеви умения, също толкова знания, но… беше моят подарък и беше от сърце.

Духаш ли свещи?

Духам… всичко духам у дома, да! 🙂

Колко торти ще има за рождения ден?

Поне две. Майка ми прави страхотни торти!

Какво те кара да се смееш?

Това, което ме кара да се смея, може би чак сега го осъзнавам, е, че когато съм с близките ми хора, с моите приятели, винаги е весело, винаги в момента става нещо интересно и забавно. Почти всички от тях са доста духовити хора и това, което истински ме топли, е това да бъдем заедно.

Щом съм с моите хора се чувствам у дома и винаги е забавно, весело, уютно.

За какво се бориш?

Сложно е да го кажа с една дума. Първо се боря за себе си – да правя това, което смятам за правилно, за това, което заслужавам аз, моите деца, семейството ми, приятелите ми, близките, познатите …

Просто искам нещата в този град и в тази държава да станат най-после нормални. А нормалността за мен се изразява в нещо много просто – правилата да важат за абсолютно всички!

Нека, който е по-умен, по-инициативен, по-работлив, по-упорит, да изкарва, да върви напред, а който е от „другата“ страна, просто да живее нормално. За това се боря.

За съжаление това минава през политика, граждански позиции, което не е много разбираемо за хората, но такива са нещата днес. Искам правилата да важат за всички!

От какво те боли?

От много неща ме боли, но вече ме боли от това, че хората не уважаваме самите себе си. Когато човек не уважава себе си, няма как да уважава и защитава децата си, семейството си.

Няма как да се промени всичко, докато не разберем, че всичко зависи от отделния човек, колкото и абсурдно да звучи.

Боли ме заради неизползваните възможности. Ето, имаме прекрасен град и какво става с него?

Боли ме, че можем да живеем много много по-добре, ако не сме толкова бездушни и посредствени.

Би ли минал от другата страна на барикадата?

Като малък родителите ми са искали момиче и са ми слагали кордели!!! Та от тази гледна точка, не знам доколко това ми се е отразило и дали на стари години…  😉

Иначе, за другата страна на барикадата, много често съм мислил струва ли си всичко това, което правя, защото в крайна сметка като следствие са ощетени моето семейство и моите деца, и няма как да не мисля за това.

Не изкарвам добри пари и причината не е това, че сайтът ми „Ловеч днес“ не е четен, популярен или влиятелен, причината не е това, че не си върша добре работата, причините са съвсем различни, много прости, видими и ясни.

Как си обяснявате, че нито една институция в Ловеч не публикува обяви, съобщения, реклами, а някой от вестниците са пълни догоре, въпреки минималистичният си тираж?

Аз съм нормален човек и сигурно се поддавам на изкушения, но не знам дали чак бих минал от „другата страна“. Замислям се по-скоро, дали да продължа да правя това, което правя днес или да си обърна внимание на себе си и на семейството си и да започнем да живеем нормално, защото всичко това ми коства много.

Повече приятели или повече врагове си си създал през годините?

Честно казано, врагове е може би силна дума, по-скоро негативно настроени хора към мен и това, което правя, но не ме интересуват, защото си е тяхна работа какво мнение са си изградили за мен. В крайна сметка, те си решават какво отношение да имат.

Мисля, че в годините съм си създал много приятели, истински и това е важното.

Врагове сигурно винаги ще има, но важното са приятелите и на тях обръщам внимание.

Можеш ли лесно да преценяваш хората?

Много бързо! Бива ме в това! 95% правилно за три минути!

Спичаш ли се често?

О, да! Макар да не ми личи много, поне според мен. Спичам се най-вече когато не мога да променя някои неща. Когато не мога да променя себе си, децата си, това ме спича тотално!

Имаше един филм, в който Кевин Спейси играеше парламентьор, където още в първата сцена той не можеше да се справи с дъщеря си, но беше много добър в работата си навън. Имам чувството, че моята работа е такава. С две момчета… сложна работа.

От какво те е страх?

Страх ме е като всеки човек от много неща. Но най-вече ме е страх дали това, което правя, има смисъл. Не ме е страх от вложените работа, пари, нерви. Страх ме е да не съм си поставил невъзможна цел.

Страх ме е от времето, защото пари се губят и се изкарват, здравето някак си може да се възстанови, но ако се окаже, че целта, вярата, енергията са насочени в грешна посока, времето, вложено в това, няма как да бъде компенсирано, а на тази възраст, това за мен има значение.

Ще дойдеш ли с мен на дискотека? (Въпросът е зададен от Дани, руса, красива, малко женена 🙂 )

Договорихме се! 🙂 (колективен смях)

Какво искаш да промениш?

Себе си, тъй като всичко започва от мен, от всеки човек поотделно. Искам да променя себе си, децата си, семейството си, защото вярвам, че така ще се промени всичко. Ако го направят много хора, вярвам, че тази страна много бързо ще стане нормална.

Защото Господ ни е дал страшно много, но единственото, което ни е взел, са разума и морала, може би.

Искам да променя града си, искам да променя България, искам да променя света, но… мога да започна единствено от себе си. Това е което мога да направя реално, всичко друго са по-скоро илюзии.

Кога се влюби за първи път?

В 7-ми клас! Тогава разбрах и колко страшно е това нещо, колкото и абсурдно да звучи. Просто загубваш ума и дума, притесняваш се, ставаш тотално неадекватен, горещи и студени вълни, сякаш си пенсионер в критическата…

Колкото и да е чисто влюбването като такова, толкова е и нелепо. Отворил си душата си, сърцето си, а изглеждаш отстрани като пълен идиот, но все пак, когато си влюбен е нещо велико!

Разкажи за първата си среща със Светла

Беше много интересно! Като всеки ученик от моето време, аз съм завършил Математическа гимназия, на практика сме отраснали и сме се оформили като хора в… Кафенето във Вароша 🙂 Култово място беше тогава!

Една вечер бяхме с мои приятели, когато се появиха едни такива сладки деца от Езиковата. Тогава я видях за първи път! Светла беше в 10 клас тогава.

В Кафенето тогава работиха леля Марийка и Събина, а на една маса за четири човека се събирахме по 10. Във въпросната вечер в мен беше седнала една съученичка и приятелка (и до ден днешен) и не съм предполагал какво ще стане.

За връзката ни огромна заслуга има един мой комшия, Косьо Вачков се казва, син е на великият актьор Дочо Вачков. Та Косьо играеше нещо като посредник и предаваше поздрави, заостряше вниманието, дълга история, но така от дума на дума, среща след среща, станахме гаджета, а после мъж и жена.

Но ще разкажа за първата вечеря, която Светла беше приготвила и беше голяма греда. Много важно е да уточня, че в началото на връзката ни, заради това слънчево и красиво дете, изпуснах един много велик мач, макар че бих си дал половината царство да го изгледам, но любовта изисква жертви и аз дадох такава 🙂

Та, когато влязох в нейната къща, ухаеше страхотно! Седнахме да вечеряме, говорихме си, и ето идва момента на поднасяне на ястията. Гювече! Както казах, ухаеще страхотно. Отворих го и о ужас, най-отгоре разпльокано яйце! А аз не ям точно такива яйца.

Отстраних деликатно красиво оформеното яйце, излъгах, че беше разпльокано. Под него лук! Много лук! Знам, че трудно се живее с мен, защото и лук не ям и чушки и ред други вкусотии за другите хора ..

И все пак, най-отдолу имаше месо! и кулинарната ни първа вечер беше спасена, въпреки, че беше особена, защото Светла сама беше приготвила всичко, с огромно желание и старание, но не знаеше, че бъдещият й мъж ще бъде толкова .. капризен и труден за угаждане.

Какво искаш да й кажеш, нещо, което не си й казвал?

Това, което не казвам твърде често, а и за съжаление сигурно не го показвам по начина, по който трябва е, че я обичам и че тя е най-важният човек за мен. По-важна е от децата ми, колкото и абсурдно да звучи, по-важна е от майка ми, по-важна е от мен самият!

Но мъжете сме големи тъпаци и темерути, и за съжаление не показваме истинската си същност по подходящ за разбиране начин!

Какво са за теб децата?

Децата са най-истинското нещо, което може да обичаш! Заради тях човек се променя и заради тях, човек става наистина човек. Заради тях се учиш да браниш, да отстояваш себе си, мислейки, че ти си всичко за тях и не можеш да отстъпваш, защото ще ги предадеш.

Децата също са като огледало и аз научавам много за себе си от тях. Виждам се през тях и се опитвам да се променя и да стана по-добър, макар и да не винаги да успявам.

Моменти, в които съм истински щастлив, са когато заедно играем мач, тенис, баскет, когато се борим и мерим мускули и ръст (вече загубих първенството и не съм най-високият в къщи).

Готов ли си да буташ бебешка количка?

Абсолютно да! Моята мечта е да имаме момиче, даже вчера говорихме за това, но май стигнахме до извода, че е по-добре да гледаме внучета

Какво е за теб животът?

През последните години стигнах за себе си до извода, че животът е пътуване, дори в буквалния смисъл на думата. Другият аспект на пътуването е по-важният може би – пътуването към себе си. Мисля, че това е едно от важните неща в живота, което съм свършил – познавам се много добре и съм в хармония със себе си през повечето време.

Това е важно, за да няма нужда от маски. Не искам да заблуждавам хората за това какво могат да очакват от мен. А от там като следствие тръгва всичко.

Напоследък пътуванията ми носят огромно удоволствие, карат ме да се чувствам добре, да бъда щастлив, защото заедно със семейството ми и приятелите ни си изкарваме страхотно, виждаме невероятни кътчета в България или в чужбина. Това е единственото, което запомням през цялата година. Това, което ме топли и ме държи „жив“ са пътуванията. Това е най-великото нещо на света за мен!

Някой ден, ако стана Премиер или Президент, ще задължа всеки един българин да излезе от страната, ще му дам пари, за да пътува, да види, да усети, да разбере, че няма невъзможни неща и когато се върне тук, да знае какво трябва да се прави!

Боб с наденица или миш-маш? 🙂

Наденица с боб!

На каква стръв кълвеш?

На излъчване! Мисля, че много добре познавам хората и ги преценявам, а това, което може да ме спечели, е излъчването на човека, защото много, много трудно се подправя. Най-добрият пример за това е Светла – усмихната, лъчезарна, чиста. Не е нужно дори да говори, за да се види душата й. Виждаш я такава и капитулираш!

Излъчването е нещото, което ме впечатлява в един човек. Няма значение какво говори, просто се усеща какъв е.

С какво се гордееш?

Ще започна първо от съпругата ми. Гордея се, че тя е избрала мен, а не някой друг! Гордея се с нея, защото е честен човек, умна, добра, знаеща и можеща.

Гордея се с децата си, защото са умни, готини и красиви като майка си! И макар не винаги да вървят по пътя, които ни се иска, се справят добре с всичко.

Гордея се и със себе си, защото за пореден път започнах от нищото и успях да създам една добра, колкото и нескромно да звучи, медия.

Гордея се с приятелите си, защото са свестни и стойностни хора.

Гордея се с колегите си, защото сме добър отбор.

Гордея се с градът си, защото е красив и в него живеят страхотни хора, пък макар и да сме управлявани лошо.

Гордея се със страната си, защото е най-невероятно място на света, макар че и тя се управлява лошо.

Връщаш ли се често назад?

Да, връщам се често към грешките си, защото те са единственото, което ми дава знания и добър опит. Иначе в миналото не, предпочитам да правя нещо днес и сега.Миналото е минало и само може да бъде полезно.

Как го правиш?

С кого? 🙂

Ще отговоря така: Запомни едно, хип-хопа ми е много по-добър от хип-хопа ти! J

Успяваш ли да си добър баща и съпруг?

Много ми се иска, но според мен, удрям греда. Като съпруг съм много далеко от идеалния такъв, много кусури имам.

Като баща, от една страна много се гордея с децата, тъй като благодарение на това, как сме ги възпитали, се оформят като хора свестни и нормални.

От друга страна може би съм много самокритичен, но виждам колко много неща не сме успели да им предадем като знания, като култура, като ценности и това много ме човърка, разбира се.

Не съм и много добър син. Изобщо в личен план не се справям много добре с близките си, поне това е моята оценка за мен самия.

Обичаш ли сладко?

Много! Торта, сладолед, ориз с мляко, шоколади .. всичко, което е сладко .. умирам!

Какво би искал да пожелаеш на близките си?

Искам да пожелая на всички първо да сме здрави и никога да не се делим от акъла си и да бъдем себе си. Мисля, че всичко в живота е следствие на тези две неща.

Ако сега започваше всичко от начало, какво би избрал? Би ли повторил живота си?

Не, не! Може би бих заминал при брат ми в Нова Зеландия или при приятели в чужбина.

Честно казано, обърквам се в тази посока, защото често си мисля, че всичко тук е безсмислено. Но се радвам, че приятелите ми и близките ми, винаги ме изваждат от тези тъмни мисли.

Не бих си построил живота по този начин, макар да съм доволен от него, защото знам, че заслужаваме и можем много повече.

Знам, че всичко можеше да се развие по много по-различен начин, но минало! Точка!

Сега съм на 45, тук в Ловеч, мъдър и щастлив и това е важното!

 

Желаем ти да си здрав, да си това, което си, да имаш сили да бъдеш това, което си. Честит рожден ден!

 

 

Уважаеми читатели, благодаря на моите колеги и приятели Дани и Пламен за въпросите, които подготвиха за мен. Искахме в този ден, когато ставам на 45, една сериозна възраст, да научите малко повече за мен и за това, което не съм споделял досега.

Надявам се да ви е било интересно.

От мен, НАЗДРАВЕ!

Павлин Иванов

„Ловеч днес“