Общинските съветници на Ловеч решиха единодушно (27 гласа „За“, без нито един „Против“ и „Въздържал се“) да подкрепят предложението на кмета Корнелия Маринова за учредяване на стипендия „Академик Димитър Мишев“. Годишната стипендия е в областта на физиката, електрониката, автоматизацията и електротехниката и е на стойност 1000 лева, които ще се осигуряват от представителните пари на кмета.

Стипендията подчертава приноса на видния ловчалия във фундаменталните изследвания на космоса и създаване на цветната телевизия в България.

Право на кандидатстване за стипендията имат ловешки младежи и девойки, записани за студенти редовно обучение в български университети в областта на физиката, електрониката, автоматизацията и електротехниката.

Принципите на този акт са поместени в проект на статут на Стипендията, който беше приложен към настоящото предложение. Процедурите за определяне на носителя и присъждането ще бъдат разписани в правила, утвърдени от Кмета на Община Ловеч.

По време на сесията кметът на Ловеч съобщи, че е предложил стипендията да бъде на името на първия български космонавт Георги Иванов, но той от своя страна предложил тя да носи името на акад. Димитър Мишев.

Димитър Мишев е роден на 28 май 1933 г. в Ловеч. В Основно училище „Панайот Пипков” учи в класната стая, в която през 1901 г. учителя по пеене Панайот Пипков написва нотите на химна „Върви, народе възродени!”. Завършва с отличен успех Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев“ (Ловеч) (1951). Учи във ВМЕИ (София). Като студент се включва в изследователската група по разработката на първия телевизионен център в България и завършва магистърска степен (1957).

От 1959 до 1998 година е преподавател и лектор във ВМЕИ, София (1959-1963) и Варна (1965-1974), Минногеоложкия институт в София (1978-1998), Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин”, Москва (1978-1983), Пловдивския (1992-1998) и Софийския университет (1996-1998). Доцент (1966) и професор (1974). От 1998 г. е доктор хонорис кауза на Софийския университет. Ръководител на аспиранти, докторанти и следдипломни квалификации.

Академик Димитър Мишев, тогава доцент и малко по-късно професор, беше изключителен преподавател във ВМЕИ (сега Технически университет) Варна. В годините до 1974 той беше и ръководител на катедрата по „Радиотехника“ в Института (сега Университет).

Последователно работи като старши инженер (1959-1960), технически ръководител на телевизионен център (1962-1963), ръководител секция „ТВ системи” (1965-1974). Ръководител катедра „Радиотехника” (1970-1974), секция „Дистанционни изследвания на Земята от Космоса” (1975-1980), директор на лаборатория за слънчево-земни взаимодействия (1990-1993), ръководител секция „Дистанционни изследвания на Земята и планетите“ (1990-1998). От 1996 г. е директор на Централна лаборатория за слънчево-земни взаимодействия.

Научен сътрудник I степен (1963), старши научен сътрудник (1965). Доктор на науките (1971). Академик на четири академии: Международна академия по астронавтика, Париж (1984), Българска академия на науките (1995), Международна инженерна академия, Академик (Действителен член на Международната Академия на Науките на Европа и Азия) на IEAS (1996).

Димитър Мишев участва в разработки и внедрявания в областта на космическите изследвания, телевизионната и комуникативната техника. Главен създател на цветната телевизия в България. Основател и ръководител на дистанционните изследвания на Земята от Космоса – научно направление с което страната ни е със световен авторитет. Един от инициаторите и лидерите на научните програми за българските космически полети.

Автор и съавтор на 66 патента и изобретения, български, руски и френски, на 300 публикации в научни списания. Автор на 40 книги, учебници и ръководства сред които „Телевизията в България“, „Сателитна и кабелна телевизия“, „Global change and Bulgaria“, „Дейци на българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949 г.“, „First results of 1999 total eclipse obser vations“, „Телевизията в света на високите технологии“ и др. Член на около 20 международни и национални научни асоциации, федерации и дружества.

Неговото изобретение спектометър „Спектър“ работи дълги години на борда на „Салют-6“, „Салют-7“ и станцията „МИР“. Спектрометричният и навигационен комплекс „ Фрегата “ е разработен под ръководството на професор Мишев и работи на борда на станцията „Фобос“, предназначена за изучаване на Марс и неговия естествен спътник Фобос. Той е инициатор и организатор на няколко български космични програми, в това число полетите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, както и националния проект „България – 1300„ наречен така по случай 1300-годишния юбилей от създаването на българската държава.

Акад. Мишев умира на 13 февруари 2003 г. Посмъртно излиза книгата му „Космическите изследвания в България. Хора, факти и документи“. Тя съдържа негови записки и коментари за стотици космически събития, научни форуми и срещи, полетите на двамата български космонавти, документи и спомени за световни космически събития и личности, както и за българските космически проекти.

През 2004 г. Фондация „Еврика” създава програма „Талант“ за откриване на даровити млади българи. Учредена е от Управителния съвет именна годишна стипендия „Димитър Мишев”.