Община Ловеч ще възражда традиционния Есенен панаир

Община Ловеч има намерението да възроди традицията на традиционния Есенен панаир в града край река Осъм, който в миналото събираше много търговци и граждани. Ако санитарната обстановка в началото на септември позволява, събитието ще предложи богата програма. Така отчасти ще се компенсират не състоялите се пролетни събития като празника на Ловеч и Цветница.

За това, как се е зародил панаирът, разказва статията „Организиране и провеждане на първия панаир-изложба в Ловеч“ на историка Пламен Мяшков. От статията научаваме, че идеята за панаира е лансирана още през 1922 г. пред тогавашния Общински съвет, но поради финансови затруднения обаче тя не е одобрена. През 1924 г. кметът на Ловеч Цанко Дерибеев успява да го организира в дните от 7 до 12 септември. Имало е изискване – всички участници в панаира да бъдат от Ловешка околия, а излаганите произведения да са само изключително тяхно производство. Властите отправят молба до управляващия Ловчанска епархия Негово преосвещенство митрополит Максим (бъдещ патриарх) да отслужи водосвет. Ортанизаторите раздават и парични награди. Най-младият победител е Цвятко Йорданов (12 г.) от Хлевене. Той получава 300 лв. за изработената от него на ръка детска пушка, образец „Манлихер“. Интересно откъде ли е гледал оригинала?

От обширната статия на Пламен Мяшко научаваме, че провеждането на панаира поражда и отрицателни оценки. Тоест – и тогава е имало „хейтъри“. Защото след втория панаир през 1925 г., на страниците на в. „Кооперативна воля“, (бр. 15 от 17 септември 1925 г.) гражданин на Ловеч се изказва негативно по отношение на провеждане и протичане на панаира. С остър сарказъм и унищожителна критика ловчалията поставя под въпрос провеждането на панаира в Ловеч. Въпреки това панаирът се запазва до 1974 г. В началото на следващата година зам.- председателят на ИК на ГНС Мирослав Христов прави устно предложение за спиране на ежегодния есенен панаир. На свое заседание от 29 март ГНС приема предложението и прекратява провеждането на есенния панаир в Ловеч.

През септември 2001 г. панаирът отново е възстановен с решение на Общинския съвет – Ловеч, но през следващото десетилетие той загуби своята сила. Сега се подготвя следващото презареждане.

Виж по-долу цялата статия.

Организиране и провеждане на първия панаир-изложба в Ловеч

След края на Първата световна война България е изправена на кръстопът. Политическата, икономическата и моралната криза обхваща цялото общество.

Въпреки че през 1919 г. се появява краткотрайно икономическо оживление, в периода 1920-1924 г. стопанската криза е в разгара си.

Стопанското развитие в град Ловеч през 20-те години на ХХ век довежда до необходимостта от намирането на подходяща форма за излагането на постиженията в различни стопански отрасли извършване на обмяна на опит между стопанските производители. Безспорно най-добро решение за този проблем е откриването на есенен панаир.

Първи внасят предложението за откриването на панаира членовете на Управителния съвет на лозарска кооперация „Ловешка гъмза“, настоятелството на лозарското дружество и 35 ловешки граждани, занимаващи се с лозарство. На 10 април 1923 г. те депозират молба при кмета на Ловеч Бончо Ненов с идеята за откриване и провеждане на 5-дневен панаир, на който да се представи продукцията на Ловеч и околията. Подобна идея е лансирана още през 1922 г. пред тогавашния общински съвет, но поради финансови затруднения обаче тя не е одобрена.

Желанието на представителите на лозарското сдружение е на панаира да бъдат излагани основно само лозарски стоки – различни сортови грозде, вина, ракии, облагородени американски лози и др. На свое заседание, проведено на 24 ноември 1923 г., Общинската тричленна комисия разглежда и одобрява решението на Лозарската кооперация и настоятелството на Лозарското дружество да бъде открит панаир. Той трябва да се провежда всяка година от 16 до 21 септември в местността Сър пазар, а на него да бъдат изложени различни производствени изделия – вина, ракии и различни видове земеделски храни, еснафски и индустриални стоки.

Кметът Цанко Дерибеев изпраща писмо до кметовете Севлиево, Горна Оряховица и Карлово с молба да му предоставят правилниците за провеждане на техните панаири. Оказва се, че в Севлиево и Карлово нямат специален правилник, но на 29 декември 1923 г. се получава екземпляр от Правилника за провеждане на есенен панаир в Горна Оряховица.

След като се запознава с документите, Общинската тричленна комисия се заема с изработването на нов правилник, съобразен с местните условия. На 24 февруари 1924 г. правилникът е внесен за обсъждане в общинския съвет. След внимателен и задълбочен анализ той се приема с названието “Правилник за панаира на „Сър пазар“ и изложба в град Ловеч“. Одобрени са и предложените дати за неговото провеждане – 16-21 септември, както и таксите за ползване на сергийно право. Най-важното изискване към всички участници в панаира е да бъдат от Ловешка околия, а излаганите произведения да са само изключително тяхно производство.

Комисията решава да раздава парични награди на отличилите се участници. С тях ръководството на общината цели както да привлече повече участници от града и околията, така и да насърчи конкуренцията. Кметът Цанко Дерибеев изпраща писмо до Плевенското общинско бюро за трудова повинност, Плевенската окръжна постоянна комисия и Русенската търговско-индустриална камара, в която се изразява желание инициативата за откриване и провеждане на панаир в Ловеч да бъде подкрепена с известна парична сума. Нито един от получените отговори не е положителен, а причината е, че бюджетите и на двете институции са приети в началото на годината и те не разполагат с никакви допълнителни средства.

Освен това се оказва, че избраните дати съвпадат с тези на панаира в Угърчин. Със заповед № 2648 от Плевенското окръжно управление се разпорежда датата на провеждане на ловешкия панаир да бъде определена с една или две седмици по-късно, тъй като панаирът в Угърчин е от по-рано. Кметът на Ловеч и общинските съветници определят нова дата за откриването и провеждането на панаира – от 7 до 12 септември всяка година.

Със заповед № 1582 от 2 август 1924 г. министърът на търговията, промишлеността и труда Цвятко Бобошевски дава своето съгласие за откриването на есенен панаир в Ловеч. Своето съгласие на 5 август 1924 г. дава и окръжният управител на Плевен, като предявява към организаторите следните изисквания: мястото на тържището да бъде оградено със стобор, дървена или зидана ограда, да бъдат построени две врати – входна и изходна. Пред входната да се построи барака за ветеринарните лица, а при изходната да бъдат построени две барака – една срещу друга – за канцелария на административните лица и полицейски власти и за раздаване на специални билети за правоспособност, да се направят специални бараки за дребния добитък. Заедно с тези организационни въпроси основна грижа на общината е назначаването на комисия от компетентни лица в занаятчийския и лозарския отрасъл, която да приеме и оцени по достойнство най-добрите производства и в двата отрасъла. За целта помощник-кметът на Ловеч Петър Генков изпраща на 18 август 1924 г. писма до председателите на Лозаро-винарското дружество “Ловешка гъмза“, Ловешкото общозанаятчийско дружество и до сдружението на еснафите в Ловеч с молба всеки от тях да излъчи по двама души, които да влязат в комисията по приемане на изделията и определяне на наградите.

На 19 и 21 август 1924 г. всяко дружество определя представителите си. От Лозаровинарското дружество “Ловешка гъмза“ са Михаил Тошков и Георги Дрехаров, от Сдружението на еснафите – Минко Данков и Петко Ангелов, а от общозанаятчийското дружество са Стойчо Цочев и Добри Хицов.

На свое заседание, проведено на 25 август 1924 г., новоучредената комисия, заедно с общинския съвет вземат следните важни решения, свързани с откриването и провеждането на есенния панаир в Ловеч. Решава се той да се проведе в местността „Сър пазар“, а изложбата на занаятчийски произведения да бъде уредена в Младеновото училище ( просъществувало до 1934 г.-б.а.). Изискванията на комисията към производителите са да бъдат застъпени следните отрасли:

– земеделие с всичките му разновидности (лозарство, овощарство, винарство, копринарство, бубарство и др. )

– железарство, дърводелство, бакърджийство и бъчварство

– кожарство, сарачество и обущарство

– мебелно производство

– грънчарство

– шивачество

– тъкачество, плетачество, бродерия

– скотовъдство.

Относно раздаването на парични награди на отличените стоки, Комисията се обединява около идеята те да бъдат връчени само на произведения от Ловеч и околията. Същото изискване е прието и в раздел „скотовъдство“.

Друго важно решение, което се приема е правилникът за отделните селскостопански и занаятчийски отрасли и за сергийните такси. Всички бъдещи изделия са разделени на шест категории, със съответната такса за всяка една от тях.

В първата категория са включени всички търговци, продаващи стоки на едро или манифактура, като им е от редена такса от 150-500 лв. Във втората категория влизат всички търговци на дребно – производители на сарашки, кожарски, обущарски, железарски отрасъл и фотографите. Тяхната такса е от 80-120 лв. В третата категория влизат всички циркови и акробатни артисти с такса от 150-600 лв. В четвърта категория са отнесени представителите на дребните търговци, продаващи бижутерийни изделия – пръстени, обици, гривни и др., чиято такса е от 50–150 лв. Петата категория обхваща кебапчиите, бозаджите хлебарите и продавачите на разхладителни питиета с вносна такса от 50–100 лв. В последната, шеста категория, влизат файтонджиите, каруцари и шофьори на автомобили. Тяхната такса е в размер от 50 до 400 лв.

В правилника по провеждането на панаира комисията изрично записва задълженията към участниците в панаира и посетителите. Който от участниците не желае да плати съответната такса, веднага е отстранен от тържището. Охраната и опазването на обществения ред са поверени на държавната и общинска администрация, като всички посетители са задължени да се подчиняват на панаирната администрация. В документа е записано още и забрана за отварянето на публични домове и заведения за тайна и явна проституция в близост до панаира.

Когато всички въпроси, отнасящи се до правилното провеждане на панаира, са решени, от 1 септември 1924 г. общината започва да раздава местата, определени за сергии. Красноречив за проявения огромен интерес на обществеността към това първо по рода си начинание е фактът, че за откупуване на сергийно право се записват значителен брой хора.
За да се придаде по-голяма тържественост на събитието в навечерието на откриването на панаира на 6 септември помощник-кмета на Ловеч Петър Генков отправя молба до управляващия Ловчанска епархия Негово преосвещенство митрополит Максим да отслужи водосвет.

На 7 септември 1924 г., в 10 часа сутринта, в тържествена и празнична обстановка, с водосвет и реч на кмета Цанко Цанков е открит първият ловешки панаир. Присъстват областният управител Илия Хайдутов, общинските съветници и представителят на Министерството на търговията, промишлеността и труда Кирил Христов. За да се почувства още повече празничното звучене на това първо по рода си изложение в Ловеч, общината организира вечерта от 18 ч. танци и забавления на пл. „Тодор Кирков“, като за целта е подсигурена военната музика. Така наред с надпреварата между различни производители на занаятчийски и земеделски стоки, се осъществява и духовна наслада на гражданите на Ловеч по повод това събитие.

Два дена по-късно, на 9 септември 1924 г., се открива и скотовъдната изложба. На нея всеки стопанин има възможност да покаже уменията си за най-добро отглеждане и възпроизводство на различни видове едър и дребен добитък.

Откриването на панаира преминава благополучно, но пред неговите организатори възниква проблема за намиране на финансови средства за осигуряване на награди на най-добрите изложители. За целта помощник-кметът Петър Генков на 8 септември изпраща писмо до председателя на Плевенската окръжна постоянна комисия, в която наред със съобщението за откритата занаятчийска и лозаро-земеделска изложба, се отправя молба Комисията да отпусне известна парична сума. Идеята е тя, заедно с тази от общинския бюджет, да бъде използвана за награждаване на отличилите се производители.

Отговорът на Председателя на окръжната комисия пристига твърде късно, когато панаирът е вече закрит. С писмо от 15 септември 1924г. той съобщава на кмета на Ловеч, че Комисията няма нищо против да отпусне известна финансова помощ, но Ловешка община е закъсняла с подаването на молбата и кредитът за разпределение на такива помощи е пренасочен към земеделската и лозарската изложба в Плевен.

Докато чакат отговор от Плевенската окръжна постоянна комисия, ловешката Общинска тричленна комисия, начело с Цанко Цанков, изтегля сумата от 5000 лева от общинския бюджет и решава да я използва като парична премия за най-добрите изложители. В последния ден на панаира, 11 септември, Комисията по оценка и награждаването на най-добрите произведения се събира на заседание в Ловешката община. На него присъстват Кирил Христов, представител на Министерството на търговията, промишлеността и труда, Цанко Цанков – кмет на Ловеч, Г. Арнаудов и Банчо Ненонв, общински съветници, Иван Дилов, околийски пристав, Попов, общински пристав, Георги Дрехаров и Михаил Тошков, представители на лозаро-винарите, Стойчо Цочев, представител на занаятчиите и Христо Минков, ветеринарен лекар.

След встъпителното слово на кмета се дава думата на представителя на Министерството на търговията, промишлеността и труда Кирил Христов. След като изказва благодарността на Министерството за подкрепената идея от страна на общинските власти в Ловеч за организирането и провеждането на панаира, той поставя въпроса и за раздаването на парични награди. Според него това не е удачна идея, предвид малката сума, отпуснат за целта – 5 000лв. Неговото мнение е, че наградите за отличилите се производители трябва да бъде под формата на дипломи.

Кметът и двамата общински съветници застъпват противоположната теза, а именно, че паричните награди ще подействат като стимул за насърчаване на бъдещите производители. Останалите членове на комисията също се обединяват около тази идея, която е приета за водеща при раздаването на наградите.

На 12 септември 1924г., когато е закриването на панаира, настъпва и кулминацията по раздаването на наградите на отличилите се изложители.
Първа награда от 500 лв. е присъдена на Марийка Василева за тъкачество. Втора награда от 300 лв. получава Генка Вълчева от ловешкото село Радювене за изработването на ковьор от пера. Най-младият награден участник е 12-годишният Цвятко Йорданов от Хлевене. Той получава 300 лв. за изработената от него на ръка детска пушка, образец „Манлихер“. Освен това комисията раздава още три парични награди, в размер от 300 лв., 15 златни дипломи,5 сребърни и 8 похвални отзива.

Организирания през септември панаир завършва успешно, благодарение на положените грижи на общинският съвет, начело с кмета Цанко Цанков. Той се превръща в мощен икономически стимулатор в стопанското развитие на града.

Провеждането на панаира поражда и отрицателни оценки от страна на някои ловчанлии. След приключването на втория панаир през 1925 г., на страниците на в. „Кооперативна воля“, бр. 15 от 17 септември 1925 г., на с.2 е 3 гражданин на Ловеч се изказва негативно по отношение на провеждане и протичане на панаира. С остър сарказъм и унищожителна критика ловчанлията поставя под въпрос провеждането на панаира в Ловеч.

Традицията по провеждането на панаира се запазва до 1974 г. В началото на следващата година зам.- председателят на ИК на ГНС Мирослав Христов прави устно предложение за спиране на ежегодния есенен панаир. На свое заседание от 29 март ГНС приема предложението и прекратява провеждането на есенния панаир в Ловеч.

През септември 2001г. панаирът отново е възстановен с решение на Общинския народен съвет – Ловеч.

Пламен Мяшков