Кметът на Община Ловеч отправя покана за участие в обществено обсъждане на Предложение до Общински съвет – Ловеч, за удостояване на проф. Беню Цонев (посмъртно) и Константин Илиев със званието „Почетен гражданин на Ловеч”. Това става на основание чл. 49, ал. 2 от Наредба за символите, почетните знаци, отличията и почетните звания на Община Ловеч.  Обсъждането ще се проведе на 09.01.2018 г. от 17:00 ч. в заседателната зала на Община Ловеч.

Mотивите и биографиите на кандидатите са публикувани на интернет страницата на Община Ловеч www.lovech.bg и са на разположение в Центъра за услуги и информация на гражданите.

ПРОФЕСОР БЕНЮ ЦОНЕВ е роден на 12 януари 1863 г. в Лове. Детството му минава във Вароша под  Хисарските скали.  Много малък остава сирак, за него се грижи брат му Христо. През учебната 1880/1881 г. Беню Цонев се записва за ученик в Загребската класическа гимназия. След завършване учителства две години в Петропавловската семинария  и в реалната гимназия в гр. Лом.

С държавна стипендия постъпва във Виенския университет, където две години учи славянска и романска филология. Продължава образованието си в Лайпциг,  защитава докторска дисертация  „За източно-българския вокализъм” (на основа на ловешкия говор) и получава научна степен доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет (1890).

След завръщането си преподава немски език и чете лекции по история на българския език в новооткритото Висше училище, по-късно Софийския университет „Св. Климент Охридски”.  През 1900 г. е избран за редовен член (академик) на  Българското книжовно дружество (БАН).

Беню Цонев е представител на онова поколение учени, на което се пада трудната задача да изгради  основите на младата българска наука след Освобождението. Най-значителният труд „История на българский език” е замислен в 12 тома – като енциклопедия на българския език, но Беню Цонев не успява да го завърши. Първият том е отпечатан през 1919 година. По-късно, след неговата внезапна смърт биват издадени още  два тома  под редакцията на един от най-добрите му ученици проф. Стефан Младенов. Но макар и недовършена неговата „История” е станала класически труд на нашето езикознание. Проф. Беню Цонев е един от инициаторите  и пръв председател на създадения през 1924 г. научен комитет към Ловешкото културно благотворително дружество в София за написване „на уникалната краеведска поредица „Ловеч и Ловчанско”, излязла през 1929-1938 г. в 7 тома. Поради всезапната  смърт на професора  на 5 октомври 1929 г., първата книжка е посветена на него.

КОНСТАНТИН ИЛИЕВ е роден на 16.10.1937 г. в село Горно Павликене, Ловешка област в семейство на учител. През 1956 г. завършва немския отдел на гимназията за чужди езици в гр. Ловеч, през 1961 г. специалността немска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски. От 1969 до 1972 е редовен аспирант в Хуболтовия университет – Берлин. Там защитава докторска дисертация на тема Структура на драматическите творби на Фридрих Дюренмат.

Първата си пиеса „Мъка по цветовете“ Константин Илиев написва през 1961 г. Тя се репетира във Варненския драматичен театър, но премиерата е забранена по идеологически съображения. По същите причини не се осъществява сценична реализация и на следващите му две пиеси – „През октомври без теб“ (1968) и „Цар Шушумига“ (1968, за куклен театър). Първата му стигнала до премиера сценична творба е „Музика от Шатровец“ ( 1973) в Благоевградския драматичен театър). Следват „Прозорецът“ (1978), „Босилек за Драгинко“ (1989), „Великденско вино“ (1980), „Нирвана“ (1993), „Одисей пътува за Итака“ (1984) и други.

Автор е на студии, статии и есета, както и на романи. Книгата му “Великденско вино и Франкенщайн” (2013) е изследване на взаимоотношението между литература и история, както и на проблематиката около залавянето на Васил Левски на Къкринското ханче. Преводач от немски език на Бюхнер, и Брехт. От 1995 до 2007 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“. Пиесите на Константин Илиев са играни в почти всички български професионални театри, включително в Ловеч,, както и в Австрия, Англия, Естония, Македония, Полша, Русия, Словакия, Франция.

Носител е на множество награди, като през 1996 във Виенския университет му е връчена международната Хердерова награда за цялостно творчество.