Иво Райнов
Е, случи се! Истинско обществено обсъждане. Да си призная, очаквах съвсем друг спектакъл. Може би надцених режисьорите или статистите. Факт е, че съдбата на ловешката стоматология събра близо 200 души. Имаше специално поканени. Мернах водещи местни бизнесмени. Може би имаха реплики в подкрепа на кмета, но не им стигна смелост да ги кажат. Имаше и десетки стоматолози, зъботехници и много, много техни приятели. Те направиха разликата и вероятно объркаха сценария.
Обсъждане с интрига като за трилър. Някой поиска стоматологията. Почти му я обещаха. Само, че в общинския съвет сделката удари на камък. Общественият интерес прегря до червено и публичното обсъждане стана неизбежно. Последна крепост с окопна стратегия. Публичният срещу личния интерес. Очакване за лагери, тежки оръжия и здрава битка. Нищо подобно, за някакви си два часа гражданският интерес разби на пух и прах неубедителната кметска позиция.
Първо си мислех, че клакьорите са слаби, после си дадох сметка, че не можеш да клакираш за несъстоятелни каузи. Лошо написаните опорни точки, раздадени и твърде слаби актьори, чиито несериозни аргументи стигаха до обвинения за мръсни пердета и лоша хигиена.
Бога ми, умилително звучеше подписката на гозничани, които подкрепят приватизацията, защото са нужни свежи пари за светли проекти, като изграждане на тротоари по техните улици. Дали административният гений, което е провокирал подобна наивност е плюл върху моливчето за да направи калкулация колко стоматологии трябва да продадем за да удовлетворим безспорно справедливата и съвсем идентична молба на жителите на „Младост“ или на „Дикисана“, чиято инфраструктура е като след бомбандировка?
Солидаризирам се с кмета, че са ни нужни свежи пари за да съфинансираме проекти за благоустрояване на Ловеч, но ще го помоля, ако твърди, че от тази сделка зависи възможността да поемем своя финансов дял в проектните предложения, да признае, че е фалирар общината!
Защото след дванадесет години управление парите в бюджета не стигат. А те не стигат, защото има все по-малко бизнес, все по-малко хора, все по-малко данъкоплатци. Последиците от икономическата и демографска разруха не се компенсират с продажбата на една стоматология. Още повече, че след нея не остана нищо едро за продаване.
Снощи трилърът около стоматологията приключи!
Освен, ако сценаристът не е проспал вечерната развръзка. Ако трябва да изразя в проценти позициите на гражданите, участвали в обсъждането, то тези, които застават среща продажбата на стоматологията произведоха 80% от аплодисментите и почти толкова от смеха срещу несъстоятелните тези на кмета.
Дано градоначалникът е слушал реакциите. Ако приемем,че тези хора представляваха гражданската позиция на Ловеч, те казаха, че не желаят стоматологията да бъде продавана. Да, четох, че има и други гласове на мастити икономически съветници на кмета, но снощи те потънаха в мълчание. Просто бързо усетиха гражданската воля.
Първото истинско обществено обсъждане завърши със шумен успех на гражданите и щети за кмет и администрация!
Апропо, тя администрацията, буквално изостави работодателя си в жарките дебати. Както направиха и приятелите от бизнеса, потънали страхливо в редовете на „простолюдието“.
Простичко и в обобщение казано снощи Ловеч направи няколко ясни декларации:
Не вярваме на вашите сметки, господин кмет! Не вярваме на вашите искрени подбуди!
Не вярваме на вашите приятели с техните хуманни намерения!
Направете така, че стоматологията да носи пари и да се самоиздържа.
Дайте шанс на инвеститора и модерната кардиоклиника, но не го правете за сметка прехраната на десетки хора и въпреки волята на ловешките граждани.
Който чува гласа на гражданите, вече знае как да постъпи. Който не се е научил да ги чува…тежко му!