Темата е неприятна. Не е подходяща за слънчевото лято и сезона на отпуските, но трябва да се говори. Трябва да се знае, за да има радикална промяна!
Спомняте си случаят от преди няколко седмици, за който писах. Починал човек, платена солена такса за хладилна камера до деня на погребението, обаче, някой си не включил хладилника. Ужасът за роднините от вида на своя близък, не мисля, че трябва да се описва повторно.
Имаме нов случай свързан с общинската структура „Обредни дейности“. Имаме нов случай на бездушност, липса на елементарна организация, пошло отношение и роднински зависимости.
Починал човек. В денят преди погребението с „Обредни дейности“ Ловеч е уточнен час на погребението. В 14.00 ч. трябва да бъде извършена траурната церемония и близките да отдадат последна почит към своя роднина. Всичко е уточнено. Таксите,разбира се са платени.
В денят на погребението, малко преди уговорения час, се провежда разговор, в който от „Обредни дейности“ съобщават, че погребението трябва да се отложи с няколко часа, защото … нямало кой да изкопае гроба за покойника!
Опечалени от града и техни близки от други населени места обаче вече са започнали да се събират. Всички чакат да се намерят гробари, които да изкопаят гроб. И така, пред погледите на всички близки на починалия, започва копането.
Сякаш мъката от загуба на близък човек е малка, та трябва всички да получат допълнителна доза мъка!
Имам записите на близките. Не мисля, че трябва да ги публикувам. Не искам хората още веднъж да преживеят личната си трагедия и опошляването на бездушните общински служители.
Това не е първият подобен случай описващ подобно отношение и начина на работа на „Обредни дейности“. Не е дори втори или трети, а пореден такъв.
Хората, опечалени от смъртта на близките си, биват мачкани и скубани. Буквално! Документи за щяло и не щяло, бюрократични хватки за още някой друг лев, съчетани с некомпетентност, бездушност и безхаберие са само малка част от проблемите.
Дерибействането на монополиста „Обредни дейности“, вършенето на несвойствени дейности и невършенето на рутинни такива, е само друга част от проблема с тази общинска структура. Това, че „администрацията“ й е 2 пъти по-голяма от самите реално работещи в нея е малкият проблем. Всеки е назначавал роднини и познати, но това е толкова обичайно и характерно за начина на мислене на ловешките управници, че не бих го определил като новина.
Но какво ли може да се очаква като управление, след като точно то, ловешкото управление постави апарат за таксуване на входа на скобелевските гробища и предизвика справедливо по характер и чудовищно по размер обществено недоволство!
А иначе, хората плащат прескъпите такси на собствената си община и какво получават в най-тъжният за тях ден – разложени трупове, хаос, мърляви гробищни паркове, жесток стрес, но най-важното, колкото и цинично да звучи – доволни и добре платени общински служители!
Ако някой в Община Ловеч, все пак реши да отговори, ще публикувам и точните думи от записите, имената и доста по-подробно описание на безподобното дерибейство на „Обредни дейности“!
Между другото, Районна прокуратура Ловеч в лицето на своя ръководител Венцислава Кулева НЕ Е намерил нищо нередно в случаят с разложеният труп, поради невключване на хладилника в моргата, услуга, за който е платено.
Изводите са ваши
знаеш ли… въобще не исках да чета това… прочетох го… сега пък не искам да съм го чел… добре бе – няма ли един ден, в който всичката тая помия да не се излива на главите ни… имам чувството, че сме някакъв прокълнат народ, който цели да се самоунищожи…
Все пак общината трябва да изкарва пари на нащо нештастие и никой не го интересува нищо
Мдам, така и от същото лице бе прекратено и производството по случая Алонсо. Така както пуснаха Хуриет заради пропуски и не могат да го намерят, както изкараха виновен жертвата на януарския джигит, както покриха шофера от софийска….. както няма да спрат убийствата по улиците, злоупотребите с обществени средства и доверие и престъпната небрежност. Толкова ли е трудно да си вършиш работата заради която получаваш заплата
Май само неприятни теми и новини… А от Ловеч и Ловчанско – сравнението с уникалната енциклопедична поредица от 30- те години на миналия век никак не е случайно – колкото искаш, не само в последните дни. Започнах да се чувствам лоша майка, защото вече броя дните, за да изпратя децата си на аерогарата – към един нормален свят с нормални хора и добри и спазвани закони, красота, човечност…