Иво Райнов
Всеки е чувал за хора, които преживяват сито от политиката. Хранят его, засищат самочувствие, дават смисъл на живота си или просто пълнят джобове. Е, аз познавам такива. Ако животът ги извади от политиката се чувстват много нещастни. Нервничат и вдигат повечко шум белким някой ги забележи. Друга порода са тези хора, аз не разбирам тяхната неспособност да живеят без да смучат живителни сокове от политиката, те не проумяват, че нормалните могат да осмислят живота си и без нея.
Днес един от тези вечни храненици на политиката се опита да се държи като кърски хулиган на заседанието на местния общински съвет. Беше забравил, че в тази зала към момента е само бивш – съветник и председател на общинския съвет. Вметнах, че след месец може и да добие отново изгубеното право и да изразява мнение като общински съветник. Той пък ми отвърна, че аз можело и да не добия това право. Стана ми весело.
Някой наистина сме нормални и виждаме слънце и извън политиката. Достойнството не е в постовете, а житейския смисъл не е непременно записан на една подхвърлена касета. Някой наистина имаме човешки професии и не треперим, дали ще се докопаме до вимето за сучене. Животът не е само пари и влюбено его. Уважението идва от хората, а свободата не е в пакета административни привилегии.
Та дори да не съм в политиката бих имал всичко, което липсва другиму – любов и признателност, свобода и гражданско достойнство. Винаги съм се чувствал свободен гражданин, без значение, дали съм в класната стая, на улицата или зад масата на общинския съветник. А истинският гражданин не черпи щастие от властта, а от свободата си. Ще бъда там, където решат хората, а техният избор често е нелогичен за хранениците на политиката. Просто защото повечето хора са нормални.
Така, че не ме мислете , другарю. Дерзайте, че ще изпуснете вимето.