Новата книга на Мирослава Метева „На дневна светлина“ бе представена в Клуба на дейците на културата в Ловеч на 3 октомври. Авторката е дългогодишен преподавател по български език и литература, занимава се с краеведски изследвания и истории на видни ловешки общественици, лекари, дейци на културата. Новата книга е своеобразно продължение на предишната ѝ книга „През моите очи“.
Мирослава Метева благодари на всички, които са помогнали книгата да бъде издадена. Призна, че за някои от очерците информацията е издирена с големи трудности. Ползвала е източници от Държавен архив – Ловеч, Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ и лични разговори със стари ловчалии, както и родственици на представените в книгата личности – лекари, учители, културни дейци.
Присъстващите в залата поздравиха Мирослава Метева за труда и усилията да се представят личности на града, които се отличават с високите си морални качества и всеотдайност към професията. Сред вълнуващите изказвания бе това на д-р Георги Митев, който призна, че самият той е научил някои факти за своята баба – д-р Цветанка Василева – Касабова и с интерес е прочел очерка за нея в книгата. Самата тя останала сираче, успява да се дипломира с отличие във Виена и от 1931 г. е началник на гръдното отделение в ловешката болница. Умира след раждането на второто си дете от родилна треска. Редица са лекарите, оставили диря в града, чиито човешки портрети е уловила в книгата си Мирослава Метева – д-р Петко Стефанов, д-р Георги Кънчев, д-р Георги Кривошиев, д-р Христо Петров, д-р Стефан Желязков и др.
Сред гостите в клуба бе изразено мнение, че книгата е отворена и авторката може да помисли за продължение, като например се включат и видни аптекари от града.
Историкът Пламен Ечков подчерта, че в житейския си път Мирослава Метева не само умело е работила с ученици, но и винаги се е интересувала от съдбата на видни личности, свързани с нашия край. Първите ѝ публикации са за композитора Виктор Гут и Евстати Павлов още през 1895 г. в „Заря на комунизма“. Оттогава с труд и постоянство натрупва все повече статии и очерци, които намират място в двете ѝ книги.
В края на творческата среща Мирослава Метева прочете стихотворението си „Балада за Ловеч“, посветено на града, който е нейно вдъхновение.