Ние в Демократична България вярваме, че България трябва да бъде страна, в която има върховенство на правото

Демократична България си поставя за цел:

• Укрепване на правовата държава чрез независим съд и чрез отчетна и отговорна прокуратура;
• Радикална съдебна реформа, гарантираща независимо и справедливо правосъдие;
• Реформа на прокуратурата, гарантираща нейната отчетност пред обществото и ефективността ѝ в борбата с корупцията и престъпността;
• Ефективни гаранции за правата на гражданите и достъпа до правосъдие;
• Независими, прозрачни и отчетни регулаторни и контролни органи;
• Ефективна и ефикасна система за разкриване и наказателно преследване на корупция и злоупотреби с власт и публични средства;
• Хармонизиране на българското законодателство с цел прилагане на Плана за възстановяване и устойчивост.

За да укрепи правовата държава, за да повиши независимостта на съда, да въведе отчетност и отговорност при прокуратурата, Демократична България ще проведе радикална съдебна реформа, включваща:

• Реформиране на Висшия съдебен съвет (ВСС), който да остане административен и кадрови орган само за съдиите;
• Промени в Конституцията на Република България, които да:
  • Възпрепятстват директното политическо влияние, като ограничат членовете на ВСС, избрани от парламентарната квота, да бъдат действащи политици (народни представители), а да са по същество граждански или обществени фигури – представители на академичните среди, изтъкнати юристи от практиката, членове на професионални юридически организации и др.;
  • Редуцират парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (5 членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право на Съвета. ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие – от председателя на ВАС;
  • Въведат изборност на главния прокурор от парламента с мнозинство три пети (144 от народните представители) по предложение на министъра на правосъдието;
  • Намалят мандата на главния прокурор на 5 години;
  • Изградят прокуратурата като самостоятелна и независима институция, като кариерните и дисциплинарните правомощия по отношение на прокурорите се осъществяват от Прокурорски съвет в състав 11 членове  – 4 избирани от прокурорите, 5 избрани от парламента (представители на различни юридически професии и организации), главният прокурор (по право) и министърът на правосъдието (по право);
  • Въведат механизъм за освобождаване (импийчмънт) на главния прокурор – по инициатива на министъра на правосъдието или на една пета от народните представители, като се поддържа от парламента с мнозинство от 140 народни представители, а окончателното решение се взема от Конституционния съд или от президента на републиката;

• Промени в Закона за съдебната власт, които:
  • Да въведат в действащия модел на ВСС двойното мнозинство – от всички членове и от съдиите, избрани пряко от съдии, при вземане на решения, засягащи статута и функционирането на съдилищата и кариерното развитие на съдиите;
  • Да разширят функциите на общите събрания на съдилищата;
  • Да въведат механизъм за избор на председателите на ВКС и ВАС, които да се предлагат от общите събрания на съдиите на двете съдилища и да са действащи съдии в съответния съд към момента на избора;
  • Да прехвърлят окончателното решение за освобождаване от длъжност на председателите на ВКС и ВАС  към Конституционния съд, като предложението трябва да се подкрепи от две трети от състава на ВСС, включително и от мнозинството от членовете, пряко избрани от съдии;
  • Да премахнат или силно да ограничат на командироването на съдии и прокурори;
  • Да премахнат постоянните съдебни състави, като всеки член на съдебен състав се определя отделно, на принципа на случайното разпределение.

• Реформа на прокуратурата, гарантираща нейната отчетност пред обществото и ефективност в борбата с корупцията и престъпността и включваща:
  • Създаване на самостоятелен Прокурорски съвет, доминиран от представителите на парламентарната (обществената) квота, като гаранция срещу концентрацията на власт в институцията на главния прокурор, включително и по отношение на кариерните и дисциплинарните правомощия спрямо прокурорите;
  • Приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, разработен от Министерство на правосъдието, за:
    • Въвеждане на реален механизъм за разследване и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и на неговите заместници;
    • Ограничаване на функциите на прокуратурата само до функции в рамките на наказателния процес и отпадане на общия надзор за законност по отношение актове и действия на държавните органи (чрез промени в ЗСВ и АПК);
    • Последователно въвеждане на съдебен контрол върху актовете на прокурора, отнасящи се до съществените етапи от движението на наказателното производство.

• Гаранции за правата на гражданите и гарантиран достъп до правосъдие, включващи:
  • Въвеждане на пряка индивидуална конституционна жалба, осигуряваща граждански контрол върху дейността на парламента, така че приеманите закони да не нарушават конституционните права на гражданите (изменение в чл. 150 КРБ). Конкретните основания за допустимост ще бъдат уредени в специален закон;
  • Създаване на възможност долуинстанционните съдилища да сезират пряко КС относно конституционността на закон, приложим по конкретно дело – чрез форма на конкретен конституционен контрол, който да допълни възможността за индивидуална конституционна жалба, както и да укрепи независимостта на всеки съд;
  • Завършване на процеса по разглеждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за домашното насилие и прилагането му на практика;
  • Гаранции за пълноценен съдебен контрол върху актовете и действията на административните органи, като изключенията се предвидят на конституционно ниво. Последователно да се възприеме принципът, че във всички случаи, когато се засягат основни права и свободи, трябва да има гаранции за съдебен контрол върху актовете и действията на административните органи;
  • Реформа на системата на съдебните такси чрез намаляване на онези от тях, които са твърде високи и ограничават достъпа до правосъдие, и увеличаване на онези, които имат символичен характер и водят до фриволно иницииране на съдебни производства. Ограничаване на възможностите за противоречиво тълкуване от страна на съда при определяне на съдебните такси чрез прецизиране на нормативната уредба. Осигуряване на адекватен достъп до правна помощ и освобождаване от съдебни такси, включително чрез обвързване на двата механизма. Промяна в размера на съдебните разноски по ДОПК, събирани от държавата в лицето на НАП;
  • Ефективно въвеждане на електронното правосъдие и създаване на възможности за съдебни заседания чрез видеоконферентна връзка;
  • Въвеждане на електронна информационна система на запорите и дигитализиране на публични продажби;
  • Въвеждане на мерки за ефективен контрол при прекомерни забавяния по съдебни дела, дължащи се на бездействие от страна на съдебните органи;
  • Реформа в института на несъстоятелността  и производството по стабилизация с цел повишаване на ефективността им;
  • Реформа в областта на детското правосъдие;
  • Ефективна правната уредба за грижа и защита правата на недееспособните;
  • Въвеждане на ефективна нормативна уредба на експертизите по съдебни и арбитражни дела;
  • Създаване на механизъм за незабавно отстраняване на последиците от противоконституционен закон – чл. 22, ал. 4 ЗКС е неефективен, а създава и пречки за непосредствено действащи конституционни норми, като съдът отказва да прилага Конституцията, позовавайки се на бездействие на Народното събрание;
  • Гарантиране правата на частна собственост при устройствено планиране на територията и прекратяване на административните практики на многогодишно поставяне на частните собственици в безвремие за имотите им или части от тях, предвидени за обществени мероприятия;
  • Промяна на правната уредба за грижа и защита правата на недееспособните, осъществявана чрез института на настойничеството и попечителството, чрез уреждане на възможността органът по настойничество и попечителство да може да назначи “служебен настойник/попечител” (например от бюрото за правна помощ)  в случаите, в които не се откриват близки и роднини, съгласни да полагат грижи за лицето;
  • Промяна в правната уредба, отнасяща се до охранителното производство по снабдяване с нотариален акт с извършване на обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността върху недвижими имоти;
  • Включване на производствата по обезпечение на бъдещ иск и по вземане на разрешение за разпореждане с имущество на малолетни и непълнолетни лица (чл. 130 СК) към разпределението на дела между всички съдилища без значение от местната подсъдност, като добавка към вече предложената промяна за Заповедното производство;
  • Завършване на процеса по пълна дигитализация на ЦРОЗ;
  • Въвеждане на режим за несъстоятелност на физическите лица или личен фалит с цел в България да се прекрати възможността за вечни длъжници;
  • Въвеждане на принцип на ненаторваването на бизнеса с нови административни тежести – всеки законопроект, който създава административна или финансова тежест за МСП, следва да бъде съпроводен с отпадане на идентична по тежест (по възможност и по адресати) административна или финансова тежест;

• Независими, прозрачни и отчетни регулаторни и контролни органи, като:
  • Извърши задълбочена проверка за интегритет и зависимости на ръководството и членовете на тези органи, както и на лицата, заемащи ключови ръководни позиции в администрацията;
  • Освободи служителите, които не покриват изискванията за интегритет;
  • Освободи регулаторните органи от опеката на политическите сили и изпълнителната власт и гарантира независимостта им;
  • Въведе правила за избор и назначаване на техните членове, които включват механизъм за публично номиниране и изслушване на кандидатите, с определяне на ясни критерии, гарантирайки необходимата прозрачност на процеса, така че представители на гражданското общество да дават становища и да наблюдават развоя му;
  • Въведе периодична отчетност на тяхната дейност пред ресорна комисия в парламента с участието на представители на гражданското общество;
  • Въведе мандатност за всички изборни регулаторни и контролни органи;
  • Въведе случайно разпределение на всички проверки, с цел избягване на целенасочен институционален натиск върху бизнеса и гражданите;
  • Въведе механизъм за обществено участие в дейността на регулаторните и контролни органи чрез обществени/граждански съвети, формирани чрез прозрачна и състезателна процедура;
  • Въведе механизъм за търсене на отговорност от колективни регулаторни и контролни органи;
  • Създаде специален гаранционен фонд за обезщетяване на вредите, причинени на гражданите и техните организации пряко или косвено от действията или бездействията на регулаторен или контролен орган.

• Ефективна и ефикасна система за разкриване и наказателно преследване на корупция и злоупотреби с власт и публични средства, като:
  • Предложи за смяна веднага след влизането в парламента на председателите на ДАНС и на КПКОНПИ, а в средносрочна перспектива и закриване на КПКОНПИ в сегашния ѝ вид;
  • Увеличи броя на публичните регистри, свързани с публичните ресурси и повиши прозрачността им;
  • Рязко повиши прозрачността при изразходването на публични средства и минимизира директното възлагане чрез промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП);
  • Приеме законови поправки в ЗОП, насочени към:
    • предаване на живо в сайтовете на институциите на работата на комисиите по всяка ОП над определена сума;
    • разархивиране на документацията по всяка ОП 5-7 години след приключването ѝ;
    • разширяване на секциите “Профил на купувача” в “Публични разходи” с много повече задължителна информация (добавяне на представяния на участващите длъжностни лица, техния опит и експертиза, опция за подаване на сигнали, видеоархив от работата на комисията и т.н.);
  • Предприеме незабавна ревизия на несъстоятелността на КТБ и действията на синдиците на КТБ;
  • Създаде аналитичен център към МС, който да следи отворените източници относно корупционните рискове – медийни публикации и публични регистри, в България и чужбина, и да прави мониторинг на работата на българските институции по тях;
  • Приеме промени в Закона за държавния служител, като кариерното развитие на административните ръководители да бъде обвързано с интегритета и ефективността на подчинените им администрации чрез стимули при справяне с корупционен натиск и конфликт на интереси и чрез санкции – при допускане или толериране на корупционна среда. Корупцията трябва да стане икономически и бюджетно неизгодна;
  • Увеличи сътрудничеството на ДАНС с партньорски служби в чужбина за финансово разузнаване, с цел реално идентифициране на рискови лица и операции и засилване на мерките за контрол по ЗМИП;
  • Предприеме мерки за ефективна защита на сигналоподателите, вкл. разглеждане на анонимни сигнали, съдържащи достатъчно конкретни и проверими данни за извършено корупционно престъпление или конфликт на интереси;
  • Актуализира ЗМИП след анализ, като възприеме добри практики от ЕС и САЩ в сферата на прането на пари;
  • Създаде законодателство за ефективно прилагане на санкции, наложени от ЕС.