Не се нуждаем от амбулаторни листи за да накажем лъжата

Иво Райнов

Във вчерашно интервю за електронна медия господин Асен Александров защити новата идея отсъствията в училище да бъдат извинявани с амбулаторни листи. Мярка, която цели да намали броят на отсъствията от занятия. Срещу идеята има сериозна обществена съпротива и не знам дали ще влезе в масова практика. Безспорно е , обаче, че българското училище не се противопоставя достатъчно категорично на безпричинните на отсъствията и фалшифицирането на извинителни документи. Затова напълно подкрепям господин Александров в позицията, че подправянето на медицински документи трябва да се наказва най-строго.

Преди десет години като класен ръководител постъпих безкомпромисно с две момичета от мой клас. Бяха си позволили да подправят левашки медицински бележки, удължавайки почивката с цяла седмица. Не ми беше трудно. Просто посетих лекаря и прегледах журнала. Двете момичета се разминаха с наказание от педагогическия съвет, защото техните родители пожелаха да бъдат преместени в други училища. Месец по-късно същата участ сполетя и младеж, акумулирал недопустим брой неизвинени отсъствия. Разчиташе на протекция, но моята категоричност не позволи заобикаляне на правилата. Мисля си, че съм единствения класен в моето училище, който е отстранил трима ученика само за месец. Преди пет години младеж от следващ клас също се премести в друго училище. Имаше дребен недостатък. Ходеше рядко на училище, лъжеше безогледно и се чувстваше недосегаем. Терминологията на новия закон препоръчва серия превъзпитателни действия преди да се пристъпи към санкция за ученик. Преди всяка от горните санкции направих десетки опити за превъзпитание. С убеждаване, с добро, с приятелска дума. Когато пристъпих към крайната мярка не наказах учениците, а лъжата и наглостта. Няма съмнение, че фалшифицираната бележка е обиден присмех към класния ръководител. Проблемът е в това, че подобни деца пробват системата. Административната и ценностната в българското училище. При всеки от случаите наказвах лъжата и самодоволното извисяване над общите правила. След малката лъжа, несанкционирана в училище идва голямата лъжа в живота. Подправеният подпис върху безобидната медицинска бележка може порасне до подправяне на документи със значително по-сериозно съдържание. Затова, както каза и господин Александров, порочните постъпки трябва да се наказват още в училище. Училището е възпитателна институция и няма право да си затваря очите за фалшификации и ушите за лъжи. Няма право да се отнася различно към децата, да руши вярата в справедливостта, да оставя неприятното усещане за социално неравенство.

Никой не може да ме убеди, че има учител, който да не може да установи, че един медицински документ е фалшив и че не може да упражни контрол, включително и чрез системна връзка с родителя. Много често проблемът не са децата , а нашето снизхождение. Тъжно е да го призна, но учителската бдителност, безпристрастност и мярка за справедливост си имат цена. Най-често тази цена е равна на стандарта за издръжка на един ученик, без който ще падне паралелка, а с нея и част от преподавателския норматив. Друг път е думата на ръководен фактор, който настоява за по-благосклонно отношение  към протеже. Често са пустите ни шуробаджанашки връзки, за края на някоя от които е закачен един глезльо. Проблемът съвсем не е в амбулаторните листи или медицинските бележки, а в учителското отношение към тях.

Училището е възпитателна институция и порастването на децата не се измерва единствено с оценки. Възпитанието се гради върху правила, ясни, а не обтекаеми, стандартни, а не индивидуални. Ако всички учители четем с еднакво разбиране и строгост  правилата, които сме обсъдили и приели, полемиката за ползата от амбулаторните листи ще бъде излишна. Там, където има желание и медицинските бележки са достатъчни.