Павлин Иванов
Вчера вечерта бях един от милионите българи, преживели със сърцето си и душите си един от най-великите мачове във футболната ни история. Лудогорец победи римският Лацио с игра.
Игра, която накара мен и двете ми момчета да викаме, да се вълнуваме, да страдаме, да се радваме, да подскачаме, да изпитваме различни чувства. Игра, каквато не бях виждал от много години.
Дух, упоритост, хъс, воля, разум, всичко това доведе до успех. Игра, накарала милиони българи да се гордеят заради един „селски“ отбор, да се радват, да имат надежда, да имат мечти, да искат ..
Не, коментарът ми няма да бъде за футбол, защото не съм специалист, а най-обикновен запалянко на нашият Литекс.
След като бях пресипнал и адреналина се върна на обичайните нива, преживяното през тази вечер ме накара да се замисля. Впечатлиха ме думите на треньора на шампионите Стойчо Стоев след драматичната среща – Първо сме българи, после сме Лудогорец!
Защо не съм чул тези думи от водачите на България? Защо никой политик не казва това?
Защо никой не изрече думите: Първо съм българин, после съм политик!
Искам да помечтая.
Мечтата ми е един ден да се събудим всички, като един добър отбор. И няма никакво значение дали печелим или губим, ако във всяка среща, във всяко начинание даваме единственото, с което разполагаме – всичко от себе си!
Мечтая, да имаме хъс, да бъдем упорити, да се доверяваме един на друг, да се подкрепяме, да разбираме с цялото си същество, че има само един единствен начин да вървим напред – заедно да правим така, че да имаме общи цели, да сме наясно, че за да ги постигнем трябва да извървим определен път, по точно определен начин, че никога, никога, никога не трябва да се предаваме и че мача продължава до последния сигнал.
Не е необходимо да имаш звезди, ако в отбора си имаш сърца!
Футболистите и треньорите на Лудогорец ми показаха, че е възможно и то тук, в България, много и различни хора, да работят заедно и да постигат общи цели. Няма невъзможни неща, дори и тук, в клета майка България!
Това, което видях вчера на националния стадион ми показа простичкото нещо – зажаднели сме за нещо различно. Зажаднели сме да бъдем заедно, заедно да вървим по пътя и заедно да постигаме целите си. Зажаднели сме да бъдем нормални, да се чувстваме радостни и щастливи.
Вярвам, че това скоро ще се случи.
Знам, че сме готови да бъдем различни.
Скоро
колко ум за да харесваш фудвол
4:6, 7:6 (5), 7:6 (3) – Григор Димитров показа твърдост, психическа устойчивост и характер, правейки страхотен обрат срещу двукратния победител в турнири от Големия шлем Анди Мъри. Това е първа победа за Димитров във вече четири мача срещу Мъри, а благодарение на нея Григор ще може да се бори за първата си титла от турнир от серията 500 на ATP.
http://tennis.actualno.com/Syrcerazdiratelna-drama-Grigor-Dimitrov-podludi-Bylgarija-i-povali-Andi-Myri-news_17672.html
Ако нямаше случки, от които да ни спира дъха, животът щеше да бъде ужасно скучен, сив, еднообразен, времето щеше да тече неумолимо бавно. Колкото битово и елементарно да звучи, че животът е скучен, е истината, защото ако не се случва нищо, от което сърчицето ни да потрепне, земното ни пребиваване ще изгуби смисъла и блясъка си.Всички знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем, това е много трудно, но мисля, че ако заедно го направим ще успеем…
Ключът към промяна на нашия живот към по-добро лежи в готовността ни за промяната.
Лежи в готовността ни, да се освободим от минали провали, грешки и страхове, и да прегърнем своето ново бъдеще.
Вярвате ли, че сте достойни за успеха или се държите за негативната мисъл, която казва “никога не мога да имам успех”?
Промени себе си, промени и своя свят след това!
Браво, добре написано!
„Вярвате ли, че сте достойни за успеха или се държите за негативната мисъл, която казва “никога не мога да имам успех”?
Промени себе си, промени и своя свят след това!“
…………………………
+1