Не дай Боже авария!

Павлин Иванов

Винаги се отнасям с резерви, когато чуя, че ловчалии са готови да реагира адекватно при авария или бедствие. Преди няколко дни публикувах информация за Щабната тренировка за реакция при авария в АЕЦ „Козлодуй“. Според информацията, „заключението на ръководителите бе, че щабът е в готовност при евентуален риск от авария в АЕЦ „Козлодуй“.

Всъщност, не бях много коректен. Казва се единствено, че щабът е в готовност, а това е важно уточнение.

Тъй като, аз, семейството ми, приятелите ми, обикновените хора в града, очевидно не сме в щаба, се запитах какви са шансовете ни да оцелеем при не дай Боже авария в АЕЦ „Козлодуй“.  След размисъл, оптимизъм по отношение на оцелявате ни, някак си не се появи.

Разбира се, че се радвам,  че Щабът ще оцелее след като радиацията превземе всичко, но …

Замисляте ли се понякога:

Какво ще направите? Накъде ще тръгнете? С какво, кога, как? Ще има ли хаос и как ще оцелеем, без да се изпотрепем в твърде вероятната блъсканица и масова истерия?

Между другото, не ми е ясно как ще бъдем информирани за аварията, след като няма да има ток, интернет, мобилни телефони, нищо, с което сме свикнали удобно да живеем днес.

Тези въпроси не заяждане и омаловажаване на дейностите на институциите и конкретната тренировка. Напротив, много би ме се искало, от това да извлечем нещо полезно. Да направим така, че единственият живот, с който разполагаме, да продължи и след възможна авария. Нали това е важно – да оцелеем, а не само да покажем, че сме тренирани?

И ако е важно за някой да оцелеем, много бих бил благодарен, ако някой ми обясни няколко простички неща:

1. Как ще бъдем уведомени за авария, след като най-вероятно, няма да има ток, средствата за масова информация няма да работят, мобилните мрежи ще бъдат неработещи?
2. Ако все пак сме разбрали, че наблизо е станало „бум“ и свирнат сирените, какво трябва да направим? Преди време в една анкета с този въпрос сред деца ми отговориха, че трябва да застанем мирно, щом чуем сирената. Надали ще помогне точно това, защо няма да е 2 ри юни, но идеята си я бива.
3. Как ще бъдем уведомени как да се защитим от радиационният облак, какви предпазни средства ще ни бъдат предоставени, кога, къде и как?
4. Какъв е плана за евакуация на населението? Тези, които имат автомобили е долу горе ясно – накъдето им видят очите, докато се изпотрепят в задръстванията причинени  от истерията и липсата на информация. А тези, които нямат автомобили, какво правят? Продължават да стоят мирно или какво? Къде ще има автобуси, къде има годни укрития?

 

Просто въпроси, нали? Ако знаете отговорите им, предполагам, че или работите в специализираните служби по авариите или сте гледали много филми.

А животът е само един и не е редно да го губим, само и единствено защото не сме добре подготвени. Тъпо е да умреш поради незнание.

 

Апелирам към Щаба, по възможност да отговори на моите въпроси и най-после да започне провеждане на смислена и полезна информационна кампания по темата с бедствията и авариите.

 Смятам, че въпросите ми и евентуалните отговори касаят живота и здравето на всеки един жител на Ловеч и областта.

Радвам се, че се отчита за успешна проведената тренировка, но много повече бих се радвал, ако хората в Ловеч имат реален шанс да оцелеят при евентуална авария или бедствие.

Днес изпивам огромни съмнения във възможността да оцелеем при катаклизъм или авария и категорично смятам, че единствено Господ ни пази. Засега!