Непреодолимо различни

Павлин Иванов

Слава Богу, че вярата на повечето българи не минава през „служебните лица“ на Синода, а е вкоренена в сърцата и душите. Не е нужна никой да се отъждествява с „духовните лица“, за да се уповава на вярата си и да изповядва ценностите, в които всеки от нас вярва.

При посещението на Папата се видя отчетливата разлика в нивата и начина на мислене между Светия отец и нашите български представители на същия Господ. Добронамереност, спокойствие, дълбоки и смислени послания, човешко поведение, все неща, дълбоко нехарактерни за висшите представители на нашата църква.

Има една максима: „Когато имаш желание намираш начини, когато нямаш желание – намираш оправдание!“. Очевидно Българската православна църква, в лицето на „агентите“ на ДС, нямаше желание да направи стъпчица в посока нормалност и не пожела заедно с представителите на другите вероизповедания в България да се помоли за мир. Не за нещо друго, за мир!

Белобрадите „агенти“ казаха, че има схизма и имали желание, но нямало начин. Спазвали строго и последователно установеното вече – да не участват в съвместни молитви с католиците.

Едва ли има религия в света, която да проповядва нещо лошо, мръсно, непочтено. Всички религии поставят акцент на морала, любовта и състраданието, търсенето на пътища между душите на хората и стремежа към идеала. През последните дни това го доказаха мюсюлмани, евреи, арменци .. Само представителите на православната църква се позоваха на собственото си разбиране и отказаха да бъдат част от един мост между хора, вярващи в Бог, назоваван с различно име от всяко от различните вероизповедания.

Говорих с много приятели. Проследих множество коментари в новинарските сайтове и социални мрежи. Почти всички са разочаровани от поведението на Синода.

Папата предизвика недвусмислено симпатиите на голяма част от българите, за сметка на срамното чувство, породено от действията на висшите църковни служители и отказа им, дълбоко неразбираем, немотивиран обективно, да се помолят заедно за мир.

Бих искал да попитам тези представители на ДС, оглавяващи Синода:

1. Имат ли информация за сексуални извращения в храмовете на БПЦ и какво направиха?
2. Имат ли информация за злоупотреби от страна на „божиите служители“ и какво направиха?
3. Кога митрополитите погалиха и гушнаха искрено детенце?
4. Защо демонстрират доста първенюшки пред обикновените хора завидно благополучие, при обидно ниските си заплати?
5. Защо не се борят за душите на хората, а са се затворили зад стените на храмовете и опитват да укрият поредния грях извършен от техните хора, а чакат някой да отиде при тях и да им се поклони смирено?

Толкова много въпроси могат да бъдат зададени, от отговорите на които, може да се установи, че нашите духовници далеч не са идеални, даже напротив. Толкова много нарушения на църковните догми могат да бъдат видени. Толкова далече са духовниците от вярващите. И това е и вчера и днес. Не е инцидентно, а устойчиво, постоянно отказване от смирение и нормалност. Но това го има вероятно навсякъде, във всяка религия, защото хората сме далеч несъвършени и се поддаваме на страсти и изкушения. Човешко е да се греши, нали?

Нито мога, нито съм съдник на тези хора. Но столетия православната ни църква е опитвала и успявала да обединява, да утвърждава морални ценности, да учи, да подкрепя и насърчава, да бъде милосърдна и състрадателна към хората. Какво става днес? Къде отиде всичко това? Защо?

Моята вяра е в моето сърце. Тя не минава през изгнилите мозъци на шепа агенти. Тя е нещо интимно и лично. За щастие, има нормални пътища към нея и ние, нормалните хора, успяваме да ги намерим и следваме, независимо от  демонстративно показваните и отвращаващи ни Ролекси, скъпите джипове и тежките софри на малцината, провъзгласили се за духовни водачи.

И не, това не упрек, критика, нито обида към духовни лица! Това е просто мнение, събрано и обобщено на хора, които почувстваха единствено срам от поведението на представителите на българската църква.

В такива моменти се вижда защо въпреки безбройните скандали в католическия свят, повече от милиард души следват Папата в неговите думи и дела. Има разлика между нас и тях и тя е катастрофално непреодолима към момента.