Непатриотично за свободата и идеалите

Павлин Иванов

Днес е денят на Ботев и падналите за свободата на България, но нито ми е патриотично, нито ми е чисто, нито ми е свято. Така е, защото не виждам смисъла да загинеш за свобода, която поколенията след теб не ценят и не знаят какво да правят с нея, когато я получат.

Днес, борците загинали за нея, свободата на България, би трябвало да почиват в мир в знайните и незнайни гробове, щастливи от сбъдването на техните въжделения.  Техният идеал за свобода и равенство между българи и турци, между всички етноси и религии се сбъдна. Имаме правителство съставено от родолюбиви българи, турци и още по-родолюбиви българи. Всички те са заедно в името на България!

Не мисля обаче, че днес има нормален човек, който да не бъде завладян от твърде смесени чувства, когато точно в 12.00 часа сирените във всички български градове ще отбележат денят на Ботев и всички загинали за свободата на България.

Сбъднат ли е днес идеала на Левски за „Чиста и свята република“? Чиста ли е републиката ни? За святост, мен поне ме е срам дори да си помисля.

Във времена на най-нечистоплътна „политика“, във времена на най-долно продажничество, във времето на най-ниското морално падение, се питам как стотиците „официални“лица имат очи да излят от гнусните си мизерни черупки във всички български градове и да застанат под българският флаг, говорейки ни за ценности и идеали?

Как е възможно 50% от населението на днешна България дори да не е изпълнило своето право – да решава със своят глас настоящето и бъдещето на страна, а същевременно да замръзне за 2 дълги минути в знак на почит към борците за свобода, без дори да е използвало поне за мъничко тази въжделеяна свобода?

Не вярвам Ботев, Левски и Бенковски и хилядите знайни и незнайни поборници да са се борили и загинали с единствената идея да оставят едни бездушни и лицемерни 7-8 милиона днешни българи! Не може да е така!

Как да застана днес пред образа на Ботев? Как да го погледна в очите? Какво да му отговоря когато ме попита простичко: А ти байно, какво направи, с какво спомогна да не е така? Как мога да отбележа днешният ден, когато единственото, което чувствам е срам.

Не мога  да погледна Ботев в очите, не мога и да му отдам почит, защото днес не заслужавам да се нарека българин, щом съм допуснал всичко това, което се случва днес!

Мога единствено да коленича и да го помоля за прошка, защото той не заслужават това, което всички ние, съвременните българи му причиняваме десетки години.

А ти, любезнии читателю, как ще застанеш и сведеш глава след броени часове? За какво ще си мислиш или ще си я караш, както си си свикнал?

Из „Моята молитва“

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни всеки му, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.