Днес е един от специалните дни в годината, в който много бих се радвал, ако в душите и сърцата на всеки от нас, специалното кътче наречено Ловеч, обляно от топлото майско слънце и обвито в аромата на люляк, се събуди усмихнато и искрящо.
Днес е денят, в който обръщаме специално внимание на нашият град. Днес е денят, в който си спомняме за славното минало и за поводите ни за гордост, дадени ни от нашите предшественици. Но и ден, в който можем да помислим за плановете и мечтите ни свързани с града и хората живеещи в него. Да потърсим пътищата. Да събудим духът, да създадем атмосферата, да усетим удоволствието и гордостта от това, че сме ловчалии.
Ние, жителите на един от най-красивите градове в България знаем, че заслужаваме много повече. Иска ни се да живеем много по-добре, да бъдем по-здрави, по-щастливи, по-добре осигурени, по-успешни. Някъде, вътре в нас, знаем и че това е възможно.
Остава ни само да направим нещо просто.
Да се огледаме.
Да видим уникалният Покритият мост и да се замислим, че той е построен от човек като нас.
Да погледнем Читалището и да си спомним, че то е построено от хора като нас, дарили средства и труд, за да бъде то днес притегателен културен център.
Да вдигнем поглед и видим крепостта, под стените на която, хора като нас са спрели нашественика и тук е подписан договора поставящ началото на Втората българска държава.
Да отместим поглед встрани и видим паметника на нашият национален герой Васил Левски. Мислите ли, че ако той не беше намерил точно тук, в Ловеч, смели, предани, вярващи в свободата хора, щеше да направи тук централния революционен комитет? Неговите сподвижници са били хора като нас.
Алтън Ловеч не е мит, а е плод на труда, умението, предприемчивостта на нашите предци.
Гените на тези смели, предприемчиви, родолюбиви и достойни хора, днес са в техните наследници. Те са между нас, вътре в нас.
Нека повярваме, че можем.
Бъдете здрави, свободни и горди!
Честит празник!
Павлин Иванов
„Ловеч днес“
Поздравявам ви с най-красивата песен за нашият град, по текст на професор Игнат Игнев, музика и аранжимент на Красимир Андреев, в изпълнение на Виктория Георгиева. Клипа може да видите във видео панела в дясно.
“Познавате ли моят град,
Вароша, старият Хисар
Когато тих вечерен глас
разпръсква нежен аромат.
Когато залеза гори
На Стратеш белите скали
Когато Осъма шуми
Когато стари приказки мълви.
Елате в моят град красив,
през дивен месец май,
когато люлякът цъфти
и славей е запял!”
Да погледнем и площада който се осра с храма на сатаната. Пропусна да го напишеш. Ама то си е за пропускане де. Ядосаш ли църковното БКП(Българска Конспиративна Партия) ще ядосаш всички БКП-та които управляват а не те виждам да си вадиш клюпачка със селско-стопански финтес чрез мотико-фадромата, лопато-бултозера, ….
Честит празник! Когато човек напусне родния си град и България едва тогава може да оцени колко е красива нашата родина.Липсваш ми мой роден град!
Честит празник и от Гърция-радваме се заедно с вас!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ЛОВЧАНЛИИ!
Красивото кътче, погребано от крадливи отрепки и потомствени дегенерати. Ротари Клуб ще ви поздрави ли днес, роби?
Е-е,Кафхане,не очаквах това от тебе точно на празника.Ако някой е ограбил града или го граби сега,виновни сме си ние,гражданите,че сме го позволили.Нали знаеш приказката за зелника?Ние сме си ги избирали/избрали и ние сме си виновни че сме подали“зелника“.
Виновни сме и за разсипията на всичко онова /саксии с цветя,градинки с цветни лехи,храсти и дръвчета,осветителни тела,пейки,кошчета за смет,месинговите чучури на двете чешми в алеята Баш бунар“/което са направили наши съграждани и общинските ръководства през годините,а е почупено и отмъкнато.Те го правят,ние не го пазим.И понеже разсипниците са много повече от правещите,затова сме на тоя хал.
Ако ние не си помогнем и Господ не може да го направи!
Честит празник на всички …независимо къде сме ,това е нашият любим град 🙂