Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г., който цар Фердинанд І прочита в двора на църквата „Св. 40 мъченици“ в старопрестолния град Търново. Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г.
МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ
По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.
Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска. Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги, б. ред.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!
22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I
„Историята за пилафа.
Какво е пилаф? Пилафът е едно много вкусно ястие от ориз и масло. В основата на независимостта на България стои един много вкусен пилаф.
Каква е тази история? През 1908 година България се чувства достатъчно силна да обяви своята независимост от Османската империя. Индустрията и търговията се развивали главоломно, армията се превръщала в най-силната армия на Балканите. Княз Фердинанд и правителството търсят повод да обявят независимостта от Султана. По това време посланик в Истамбул е бил един много опитен дипломат и богат човек Иван Евстатиев Гешов.
На 30-ти август в Османската империя се чествал рожденият ден на Негово величество султана и това бил голям празник за цял Истамбул. Целият град бил в светлини. В тази вечер било дипломатическа традиция министърът на външните работи на Турция, Ахмед Тефик паша, да кани в дома си, цял дворец, всички консули и посланици на пилаф. Вкусът на този пилаф бил легендарен.
Наближавал денят, а нашият посланик не получавал покана. Той няколко пъти ходил до външното министерство, така наречената Висока порта, а там му отговаряли: покана има, ама нещо се е забавила. . .
В денят преди самия прием великият везир, премиер-министър, Мехмед Кемил паша казва на българския посланик, че покана няма да има, че той пилаф няма да яде, защото според протокола на Османската империя посланик на васална държава не може да бъде канен наравно с тези от независимите страни. Като компенсация му обещали покана за официална вечеря след седмица. Гешов отказал.
България раздухва и драматизира събитието много. Става дипломатически скандал. Германия и Англия подкрепят Османската империя. Руснаците и италианците подкрепят Княжество България. В петък, в 3 часа след обяд, Иван Гешов получава телеграма от София, в която се казва, че ако до 18 часа същия ден не получи покана за пилафа, да напусне Истамбул. В 20 часа Гешов напуска Османската империя. В отговор турският посланик напуска София. Само след ден Великият везир се извинява за инцидента и кани Гешов да се върне, но България отказва.
След 22 дни е обявена независимостта на България. Колко е била голяма честта на мъничка България, 83000 квадратни километра тогава, до се опълчи на огромната Османска империя, разпростряла се тогава от Египет до половината Балкани, включваща в себе си днешни страни като Сирия, Йордания, Ирак, от Багдад до днешна Албания! На всички велики сили се е противопоставяла!“
Правилно!