„Недостъпна“ градска среда за милиони или как всичко е идеално … на хартия!

Павлин Иванов

Всяка година пиша по една тема, която не среща нито съпричастност, нито буди реакция дори в пряко засегнатите. Достъпната среда за хората с увреждания и „грижата“ за тях. Да, грижата за хората с двигателни проблеми намира място на челните страници на медиите! На хартия, тя, грижата се полага и за съжаление, си остава там, на хартията.

Да, грижата за достъпността на хората с увреждания до обществената среда е скъпо нещо. Много скъпо! Съоръженията, които се инсталират струват много в пари. Добрата новина обаче е, че пари има, има и монтирани на много места съоръжения, правещи живота на хората с увреждания по-нормален.

Малко принципи

Лошите новини имат няколко аспекта – философски, финансов, обществен. Философският аспект на „грижата“ би трябвало да се състой в това, че градската администрация реално разбира проблемите на хората с увреждания, искрено предприема мерки те да се чувстват нормално в Ловеч, като крайната цел е, би трябвало да бъде –комфортна и достъпна обществена среда за всички, без изключение, граждани на нашия град и неговите гости.

Финансовият аспект е допълнение към начина на мислене на една администрация. Ако тя действително иска да се грижи за хората с увреждания, тя разработва проекти, които реализира, като постига поставените цели – по-добра за живеене среда.

Общественият аспект е свързан със създаването на такива условия за всички граждани на Ловеч, които да гарантират добри условия за живеене и развитие.

Лошите новини

Лошите новини за едни са реален проблем, за други огромна полза! Спомняте си за завършилият с фанфари проект, струващ близо 8 милиона лева, по който бяха обновени бул. „ България“, алея Баш Бунар, бяха изградени светофари на няколко кръстовища и ремонтирани подлези.

Отново ще говорим за подлезите по въпросният европроект, гордост, без предразсъдъци, за Минчо Казанджиев, Пенка Николова и всички участници в проектирането и изпълнението му.

В продължение на няколко години, поне по веднъж годишно пиша почти еднотипен материал – съоръженията за инвалиди НЕ РАБОТЯТ, ремонтите в подлезите са изпълнени лошо и те се рушат.

Днес отново посетих трите обновени по „големият проект“ подлеза – този до бл. 208 в Заводските, подлеза до Механото и подлеза до ловешката болница.

И в трите има инсталирани рампи за инвалиди. И в трите, няма как да ги ползвате, защото не работят! Гледайки чисто новите тръби, по които би трябвало да се движат платфорите, май и никога не са работили!

Само ще припомня, че проектът завърши тържествено на 21.09.2011 с парад на автомобили и автобуси, балони, хора и ръченица! Както подобава на един 8 милионен проект!

Близо 4 години след „успешното“ усвояване на европейските средства, част от съоръженията платени с данъците на европейските граждани НЕ РАБОТЯТ, макар да съществуват.

Подлеза до завод „Балкан“ си тече, както и в първият му ден … и ремонт след ремонт не водят до нищо.

Всички упътвания как се ползват рампите за инвалиди са само история, а самите инвалиди, в дъждовен ден като днешния, могат да разчитат единствено на грижата на своите близки или на случайно преминаващите минувачи.

Така, стотици хиляди левове инвестирани в „достъпната среда“ на град Ловеч са усвоени от някой си, а проекта по документи е изпълнен съвършено добре!

Вероятно ще се окаже, че по документи всичко работи перфектно, изписват се сигурно пари за поддръжка, а ефекта от грижата за инвалидите е отчетен и живота е цветя и рози.

И тъй като знам, че на никоя институция не й пука за това как се харчат европарите, какъв ефект има от тях и къде са потънали, с този коментар не искам да кажа нищо.

Просто някакви шибани факти за нашата действителност.

Иначе, както добре знаете, почти всичко в Ловеч потъва – бъдеще, пари, надежда …