Недостигът на учители не е само количествен, но и качествен

Иво Райнов

Министърът на образованието Красимир Вълчев призна, че ни очаква огромен дефицит на учители. Констатацията е вярна, но притеснението доста закъсня. Проблемът се усеща поне от 5-8 години. Няколко министерски екипа пренебрегваха заплахата. Нещо повече. Предприетите административни стъпки след 2008-а година влошиха статута на учителската професия и медийното отношение допълнително стагнира интереса към нея.

Имам предвид реформите на Даниел Вълчев, които разшириха правомощията на училищните директори и поставиха в силна зависимост огромна част от учителството и медийната опаковка на учителя като беден, онеправдан (например бит) и все недоволен, въпреки поредното широко афиширано увеличение на заплатите. Казвам го това, защото съвременните млади хора са прагматици и отбягват професия, която се приема за зле платена и феодално зависима от работодатели.

Целият процес по обсъждане на новия Закон за предучилищното и училищното образование с тоталното игнориране мнението на учителите, неговото приемане и поднормативният му пълнеж, изсипал невиждан товар административни задължения върху учителя са все действия, отблъскващи интереса към учителската професия. Нали тези деца, които очакваме да поемат по пътя на бъдещи педагози общуват ежедневно със своите учители. Дали могат да бъдат вдъхновени от уморени, отегчени, демотивирани и конформистки настроени хора?

Физическият недостиг е само симптом. В средносрочна перспектива изглежда невъзможно броят на излизащите в пенсия учители да бъде компенсиран с млади попълнения. Особено по трудни предмети като физика, химия, математика. Притиснато до стената министерството обмисля законови промени, които да предоставят възможност на учители да работят и след пенсия, но при облекчени условия. Разбира се това е палиатив, а не дългосрочно решение, защото човешките сили все пак имат лимит. Закостенялата система на администриране и управление на образованието провежда пагубна политика по отношение привличането на млади кадри.

Помислете.

Младият човек търси свобода, условия за себедокзване и бързо кариерно развитие. Съвременното българско училище изглежда съвсем различно точно заради упоритото неразбиране на образователната администрация. В хода на реформите министерството отказа да възприеме подход с въвеждане мандатност на директорите и запази дисбаланса между един почти недосегаем директор и силно зависими учители.

Законодателят и образователната администрация разписаха една по-скоро чиновническа роля на учителя, притиснат от ангажименти и бумащина, с твърде ограничена свобода под контрола на РУО, училищните ръководства и Обществените съвети. Естествено и със стартова заплата, която е само с 50% по-висока от минималната за страната.

Да, заговори се за интензивно и осезаемо увеличение на учителските заплати, но това е опит за разрешаване само но част от проблема. Другите причини, възпиращи младите хора да приемат предизвикателството на учителската професия дори не се осъзнават.

И ако количествения недостиг на учители се признава за качествения дефицит изобщо не се и споменава. Поколението, което навлиза в пенсия може и да не е гъвкаво и достатъчно адаптивно към динамичното съвремие, но има научната и педагогическа подготовка на старото университетско образование. В онези години за всяко място в педагогическа специалност се конкурираха между 5 и 10 души. Учители ставаха много качествени хора. Сега реалностите са различни. Конкуренция почти липсва и често в педагогическите специалности попадат кандидати, които просто не са приети друго. Нивото на университетите е престъпно ниско и затова осигуряват недостатъчна научна и педагогическа подготовка. Разбира се има не малко качествени млади учители, но по-голямата част от съвременната продукция на университетската училищна школа е с далеч по-ниско качество.

Недостигът на млади и качествени учители е сериозна заплаха за реформата в образованието. Всеки усеща тръпката на призванието на различен етап от професионалния си път, но един учител има нужда от развитие 5-8 години за да стане добър в професията. Така я подредихме, че смяната на поколенията в образованието да съвпадне с осъществяването на сериозни реформи в системата. Парламентът и министерските чиновници може и да са написали реформите, но ще се наложи да ги внедряват и осъществяват учители. Реформи се правят от опитни и подготвени хора. Така реформата остава да виси между тези, които имат компетенциите, но си отиват и онези, които все още ги нямат, но постъпват. Не искам да бъда черноглед, но освен недъзите на закона и недомислиците на многобройните наредби, количественият и качественият недоимък за учители са все сериозни заплахи пред успеха на образователната реформа. Доколкото нейният смисъл е в осигуряване на качествено образование, способно да осигури бърз икономически растеж и възходящо развитие на страната.

Ако държавата и обществото наистина са си поставили подобни цели, имат за решаване въпроси, които съвсем не предполагат лесни математически отговори. Качествен образователен продукт може да се постигне само от мотивирани и подготвени учители. Щом искаме да постъпват повече млади учители точно с такива качества, трябва да направим решителни помени. Модернизиране и качествена промяна в университетската подготовка на учителите и разтоварване на учителя от излишни административни ангажименти за да може да осъществява основната си задача – да учи качествено и възпитава ценностно децата. За съжаление към момента в тези посоки, нито се предлагат, нито се обмислят решения.