Иво Райнов
Преди години имаше един български икономист и политик на име Александър Божков. Беше министър на промишлеността в служебния кабинет на Стефан Софиянски и правителството на Иван Костов до края на 1999 година. Първият български преговарящ за присъединяването към ЕС. Получи обществени критики за корупция. Никога не бяха доказани, но прозвището остана.
През 2004 бе осъден условно за безстопанственост в цех в с. Цалапица. Върховният съд отмени присъдата, а по-късно бе оправдан по всички, заведени срещу него дела.
Самият той казваше , че делата са политическа поръчка на тогавашният главен прокурор Никола Филчев. Сашо Божков беше сред най-харесваните политици в СДС. На всяка конференция го предлагаха за член на националното ръководство. Той винаги отказваше с думите „Не мога да приема. Докато за мен има обществени съмнения и се водят дела нямам право да бъда член на ръководството за да не хвърлям сянка върху партията“.
Винаги се възхищавах от думите и от достойнството да пазиш от дискредитиране своята партия. Сетих се за тази силна и честна позиция последните дни. Да, всеки под подозрение и обвинение трябва да има достойнството да направи крачка настрана за да не пръска политическата сила. И да се върне триумфално, когато изчисти името и докаже невинността си. Обратното, скриването в сянката на партията, вкопчването в нейната защита е съзнателно търсене на чадър. А търсенето на политически чадър най-малкото издава страх. Не мисля, че невинният се страхува.