Ивелин Иванов, по материали от книгата „Изгледъ отъ Ловечъ” и интернет
На 3 август 2025 г. се навършват 100 години от изгарянето на Покрития мост.
В нощта на 2 срещу 3-ти август 1925 г. Покритият мост изгаря и до сутринта остават да стърчат само каменните му основи. Кой и как запалва моста на Колю Фичето и до днес си остава загадка, въпреки многото хипотези и мнения.
Изграждането на Покрития мост започва през 1874 г. по времето на ловчанския каймакамин Исмаил. Документи, свързани с уреждането на сметки по моста, описват началото на това историческо събитие за града.
Шестдесет и четирите (64) дюкянчета върху моста са едно своеобразно продължение на търговската улица на града. Редом с тях от двете им страни са разположени и дюкяните на самата чаршийска улица.
Мостът се оказва едно доста натоварено пътно съоръжение. Още от самото му създаване през него минават основните транспортни връзки – София – Севлиево – Варна; Свищов – Троян – Троянски проход – Пловдив; Плевен – Севлиево. В местен план той си остава единствената връзка между двете части на града.
Като единственият Покрит мост на Балканския полуостров и един от трите в Европа, не на последно място той е и един емоционален символ на града, свързан с живота на всеки ловчанлия. Изразът „на моста”, в Ловеч никога не е имал друго значение освен – „на Покрития мост”.
През есента на 1925 г. е построен временен дървен общински мост, малко по-надолу от изгорелия.
На 21 юли 1926 г. е избран проекта на инж. Христо Тенекиев и Владимир Димитров и архитектите Тодор Златев и Димитър Коев. Предвидено е мостът да е железобетонен, поставен на 5 стълба с отвори за оттичане на водата и отгоре да е с армиран покрив, който дава естествено осветление, както и да се повиши устойчивостта му при увеличаващото се натоварване от коли.
През 1929 г. се извършва преразглеждане и промяна на първоначалния проект. Възприемат се вижданията на арх. Олеков и инж. Цветков, а за самото оформление на архитектурата оказва влияние мнението на ловешката художничка Богдана Дочова. Съхранена е старата традиция с разположени от двете страни занаятчийски дюкянчета, а в средата се оформят тераси с парапети, които дават изглед към красивата панорама на града и крепостта „Хисаря”.
През 1931 г. новият покрит железобетонен мост е открит. Боядисан в бяло отвън, светнал целия отвътре денем, той отново е любимо място за разходки на ловчанлии.
През 1980 – 1982 г. по проект на арх. Златев и инж. Малеев се извършва преустройство на моста. Стремежът е външността му максимално да се доближава до този на Колю Фичето, а вътрешността му да бъде съобразена с изискванията на търговски център, такъв какъвто би го построил известният майстор днес.