На 1 февруари почитаме жертвите на комунистическия режим

Присъдите на „народния съд” срещу политическия и военен елит на България от февруари 1945 г. са предварително определени в проценти по указания от Москва. В навечерието на заседанието на Първи съдебен състав Вълко Червенков, член на ръководството на БРП (к) рапортува на Георги Димитров, който по това време е депутат в съветския парламент и се намира в СССР, с телеграма, писана на руски език: „Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!”

Присъдите на Първи и Втори съдебен състав са обявени на 1 февруари 1945 г. към 16 часа, а държавното радио предава на живо. Свикан е митинг и площадът около Съдебната палата е пълен с множество, който скандира „смърт”.

Така датата 1 февруари 1945 г., когато страната е под съветска окупация, влиза в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици.

Присъдите са изпълнени същата нощ. Осъдените са откарани с камиони край Софийските гробища в Орландовци, където са разстрелвани един по един, а труповете са бутани в яма от бомбардировките.

Зарити са със сгурия, по-късно отгоре е направено бунище. Протокол от екзекуцията няма. Осъдените са лишени и от възможността да прегърнат за последно родители, деца и съпруги. А близките – от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.

През 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на Първи и Втори съдебен състав като се мотивира с редица процесуални нарушения.

Жестоките присъди на „народния съд” са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от Народното събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.

 

На 1 февруари преди 73 години са произнесени присъдите на Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд, организиран от правителството на ОФ, по нареждане на Георги Димитров от Москва. С присъдите през 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

Този ден се отбелязва официално в България от 2011 г. насам. Тогава правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов утвърди датата по предложение на българския емигрант, журналист и общественик Дими Паница, внесено в Министерския съвет от името на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

В мотивите си Министерският съвет посочва, че „1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т. нар. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ”.