Подготвено от Радка Рашева
Дори в най-тъмните дни на робство българинът е искал децата му да знаят и могат, да се учат на четмо и писмо. Такива са мечтите и на ловчалии. Затова започват да създават училища, да търсят най-добрите учители, който да учат малките българчета да четат и пишат на своя си език, създаден от светите братя Кирил и Методий.
1840 г. – В метоха на Гложенския манастир в Ловеч / няма грешка – по това време почти всеки манастир е поддържал метох в по-големите селища/ се създава килийно училище с даскал поп Лукан Лилов .
1846 г. – Шест години по-късно, с помощта на Ловчанския епископ Мелетий I, се разрешава няколкогодишният спор между Горната и Долната махала във „Вароша” за построяване на нова училищна сграда. Строежът й започва в Горната махала, където се намира Владишкият конак. За да помогнат на общомахленското дело, църквите започват да събират по седем гроша за венчавка, от които се заделя по един грош за училището. Така се натрупва сумата 36 000 гроша.
Училището е построено и наречено „Святых Апостолов”, но за ловчалии то е Горнокрайското или Горномахаленското училище. Това обстоятелство амбицира варошлиите от Долната махала. И те решават още същата година да си построят училище със собствени средства и труд. Седем – осем първенци от махалата даряват по 1000 гроша, а махаленци участват в строежа, носейки тухли, вар, камъни и храна на строителите.
По този начин едновременно се построяват двете еднакви по големина и удобства училищни сгради.
Над входовете им има надписи. От тях е бил запазен и съхранен в местния исторически музей само този на Горнокрайското училище /сега не то съществува/. През 1931 г. той е разчетен от тогавашния директор на музея Михаил Хаджинеделчев. Съдържанието му е следното „ Въздигна ся сей първо и българското това училище ижидивлением (разноски) жителей ловчанскиха, предстоянием родолюбивих г. г. – Николча Стоянов, Тотя Станюва, Гечу Симеонова и судействием Тома Михайлова за просвещението на Ловчанските юноши в лето 1846”. Училището се именува „Святых Апостолов”, но за ловчалии то е Горнокрайското или Горномахаленското училище.
Долнокрайското училище е наречено „Св.Николай”, но след като на следващата година за учител в него е назначен за даскал Петко Рачов Славейков, изтъкнат български поет, публицист, писател и общественик, долномахленци го наричат „Славейковото” училище.
И това име придобива гражданственост, въпреки че даскала остава в Ловеч две учебни години. За краткия си престой в града той за първи път въвежда в ловешките училища годишни изпити и отличия за учениците, показали добри знания.
Наследник на „Славейковото” училище е „Йосиф I „ а по-късно – СОУ „Панайот Пипков” , наречено на името на учителят, който в това училище през 1901 г. написа музика по текста на Стоян Михайловски „Върви, народе възродени…” и превърна една песен в химн, посветен на светите братя Кирил и Методий, дали ни писменост и възможност българската нация да запази идентичността си през годините.
Очаквайте продължение …