Национална програма за рехабилитация на педагогическите специалисти – закъсняла необходимост

Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“ 

Синдикат „Образование“, под егидата на КТ „Подкрепа“, инициира серия от дейности за ситуиране на „Програма за рехабилитации на педагогическите специалисти“. МОН заявява готовност за разработването и осъществяването на такава програма, която да запълни липсата и постави основите на ефективна политика за рехабилитация и възстановяване на учители.

Всеизвестен факт е, че здравословното състояние на работещите с деца и ученици в системата на образованието представлява интерес от трудово-медицинска гледна точка заради високата степен на риск от стрес и опасността от бърн аут. Големите отговорности, безбройните изисквания и прекомерните обществени очаквания в работата на учителите водят до огромно напрежение в цялата система, което има своята висока психо социална цена и негативно въздействие върху здравето.

В края на 2011 година Европейският синдикален комитет по образование (ETUCE) публикува своето сравнително изследване, което убедително показва, че учителската професия е по-стресогенна от психо социална гледна точка, като връзката между организацията на труд и социалното и емоционално състояние на учителите заслужава специално внимание. Проведеният скрининг установява, че около 1/3 от европейските учители имат здравни проблеми, обвързани еднозначно с действието на рисковите фактори за професионален стрес и прегаряне. Около 25% от изследваните считат, че има дисбаланс между влаганите усилия в работата и получаваното възнаграждение.

Последващо изследване на НЦОЗА преди 5 години показа, че три четвърти от изследваните учители характеризират трудовото си натоварване като високо и с висок темп на работа. 62% работят на смени, което създава допълнителни проблеми и натоварване за 12,5% от изследваните (Ценова и съавт, 2015). За психично изтощение след работа повече от 2 пъти месечно съобщават 63% от изследваните, за физическо изтощение – 48%, а за трудно заспиване и нарушения на съня – 40%. От изразен общ стрес страдат 35% от изследваните, а една четвърт от учителите съобщават за възникване на конфликти и проблеми в семействата си, пряко обусловени от трудовото им натоварване. Профилът на професионалните стресори показва, че шумът, поведението на учениците и контактът с много хора са водещи източници на стрес за повече от половината до 2/3 от учителите. Резултатите от същото изследване посочват, че учителите изтъкват средно по 6 здравни симптома за последните 6 месеца, което е съпоставимо с други изследвани професионални групи, като 35% от изследваните учители са отсъствали от работа във връзка с тези си здравни оплаквания. С най-голяма честота са следните здравни оплаквания:

– болки в кости, мускули и стави (55 %);

– висока тревожност (48 %);

– чести нарушения на съня ( 40 %),

– болки в гърба (38 %);

– замайване и виене на свят (36 %);

– болка и тежест в сърдечната област (33%); и

– главоболие (33 %).

Един важен аспект, касаещ здравето, е застаряването на учителите у нас, тъй като с възрастта настъпват редица промени в мускулно-скелетната, сърдечносъдовата, дихателна система, зрение, слух и др. Увеличава се делът на лицата с хронични заболявания, като най-разпространените са сърдечносъдовите заболявания, мускулно-скелетните увреждания, раковите заболявания, артрита, хроничните заболявания на белите дробове и др. (Вангелова и Евстатиева, 2016). От друга страна, условията и организацията на труда могат да допринесат за отрицателни здравни ефекти при застаряващите работещи. С увеличаване на продължителността на експозицията при тях, вероятността за развитие на професионални и/или свързани с труда заболявания е по-голяма. Във връзка с рисковите фактори на трудовата им дейност, провеждането на ефективна профилактика и рехабилитация при учителите е от изключително значение за опазване и укрепване на здравето и работоспособността им.

Въз основа на данните за диагностицирани заболявания при учителите е крайно необходимо да се предоставят възможности за рехабилитация на учителите с установена диагноза в рехабилитационни заведения, извършващи рехабилитационна дейност приоритетно по следните групи заболявания:

 Сърдечно-съдови заболявания;

 Респираторни заболявания;

 Ендокринни и метаболитни заболявания

 Неврологични и сензорни заболявания

 Психични заболявания

Провеждането на ефективна профилактика и рехабилитация ще спомогне за подобряване на здравния статус на учителите, укрепване и повишаване на работоспособността им. По-доброто здраве и висока работоспособност са гаранция за задържане на застаряващите учители на пазара на труда, както и по-добро качество на живот и благосъстояние.

В тази връзка са проведени многократно преговори между КТ „Подкрепа“ и МОН и е постигнато принципно съгласие за ситуиране на Национална програма за рехабилитация и възстановяване на здравето на педагогическите специалисти. МОН ще финансира част от средствата, които учителите заплащат за своя престой при посещаване на базите за възстановяване по програмата на НОИ за рехабилитация.

КТ „Подкрепа“ ще продължи преговорите в Министерство на финансите за одобряване и осигуряване на необходимите средства в бюджета на МОН за реалното осъществяване на тази Национална програма.

За по-голяма прозрачност и обоснованост на необходимостта и важността от такава рехабилитационна програма за учителите, Синдикат „Образование“ направи предложение на МОН да проведе национално изследване на стреса и „бърн аут“ синдрома в работата на педагогическите специалисти.

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ поема ангажимента неуморно да настоява и работи за реализацията, а всички български  учители очакват в България да заработят първите компенсаторни за здравето на педагозите механизми, които да формират национална политика за рехабилитация на учители, традиционни за модерните европейски образователни системи.

(В материала са използвани данни от НЦОЗА)