Издателят на в. „Стремление“ в Ловеч Стефан Рясков е отведен в лозята край Ловеч и заедно с други задържани намира гроба си там в обща яма. В отсъствието си е осъден на смърт от местния Народен съд.

Стоян Христов Никифоров, роден на 1 януари 1888 г. в Ловеч в семейството на видния търговец и общественик Христо Никифоров, е адвокат , журналист , народен представител в няколко събрания и министър. След 9 септември 1944 г. Стоян Никифоров е осъден от т.нар. „Народен съд” на смърт чрез разстрел за дейността си като народен представител в XXV ОНС (1940-44). Присъдата е изпълнена на 2 февруари 1945 г. в София. С решение № 243 от 12 април 1996 г. на Върховния съд на Република България е признат за невинен.

Павлин Иванов

Вярно ли е, че комунистите под диктата на Съветският съюз избиват цветът на българската нация? Вярно ли е, че жертви на така нареченият зловещо –  „Народен съд“, са децата и внуците на едни от най-големите и легендарни българи? Комунистите и техните наследници, десетки години се опитват да скрият и подменят фактите. Срамните за една нация, решения за избиването на учени, военни, писатели, предприемачи, лекари ..

Една от най-зловещите страници от българската история обаче, помни документи и факти за ужасните събития, причинени от еднаквата по същността си с фашизма комунистическа идеология.

Подвластните на съветското влияние български комунисти избиват цветът на българската нация, децата и внуците на поборниците за свобода, конфискуват фабрики, заводи, земи, банки, хотели, магазини, милиарди левове!

Малко факти. Кого убиват комунистите:

Племенникът на Иван Вазов – д-р Иван Вазов. Капитан – командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на три кръста „за храброст“ и орден „Австрийски орел“. Осъден от Народният съд и убит от комунистите.

Внучката на баба Тонка – Тонка Просеничкова, дъщеря на Никола Обретенов, е разстреляна заедно със съпруга си Нико Просеничков, директор на мъжката гимназия в Русе, завършил философия в Германия на 2 срещу 3 ноември 1944, осъден на 30 март 1945 от Русенския “народен съд”. Баба Тонка е съратник и доверено лице на Васил Левски. Нейният дом е сигурно убежище и организационен център на революционните дейци. 

Внукът на легендарният поборник за свободата на България Бачо Киро – ген. Теодоси Даскалов.

4 от 5-те сина на легендарната Райна Княгиня са хвърлени в лагерите на смъртта от комунистите.

Д-р Александър Станишев – мининистър на здравето, създател на катедрата по хирургия при мед. факултет на СУ (1921), подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева, внук на водача на църковно-националните борби в Кукуш Димитър Шишманов

Министърът на външните работи – внук на проф. Михайло Драгоманов – украински историк, фолклорист, философ, езиковед, писател и политик. Преподавател в Киевския, Женевския и Софийски университети.

Издателят на в. „Стремление“ в Ловеч Стефан Рясков е отведен в лозята край Ловеч и заедно с други задържани намира гроба си там в обща яма. В отсъствието си е осъден на смърт от местния Народен съд.

Стоян Христов Никифоров, роден на 1 януари 1888 г. в Ловеч в семейството на видния търговец и общественик Христо Никифоров, е адвокат , журналист , народен представител в няколко събрания и министър. След 9 септември 1944 г. Стоян Никифоров е осъден от т.нар. „Народен съд” на смърт чрез разстрел за дейността си като народен представител в XXV ОНС (1940-44). Присъдата е изпълнена на 2 февруари 1945 г. в София. С решение № 243 от 12 април 1996 г. на Върховния съд на Република България е признат за невинен.

Част от разстреляните на 1 срещу 2 февруари 1945 г. държавници и военни:

Принц Кирил Преславски – регент, брат на цар Борис III
Проф. д-р Богдан Филов – историк, археолог, регент, бивш министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов – регент и военен министър
Проф. Александър Станишев – български хирург, лекар и учен със световна известност, министър на здравето
Димитър Шишманов – дипломат, министър на външните работи
Д-р Иван Вазов – племенник на Иван Вазов, капитан – командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на три кръста „за храброст“ и орден „Австрийски орел“.
Д-р Иван Бешков – брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата световна война, с два ордена „За храброст“, депутат, министър на земеделието.
Александър Сталийски – виден юрист, министър на правосъдието
Д-р Борис Йоцов – учен, министър на просвещението
Инж. Борис Колчев – министър на железниците, пощите и телеграфите
Павел Груев – началник на дворцовата канцелария
Ген. Теодоси Даскалов – български офицер, герой, носител на всички отличия на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро
Генерал-лейтенант Руси Русев – военен министър
Генерал-лейтенант Константин Лукаш – глaвен инспектор на войската и началник на щаба
Генерал-лейтенант Никола Стойчев – командир на Трета българска армия
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов – командир на Четвърта българска армия
Генерал-лейтенант Никола Наков – командир на Първа българска армия
Генерал Никола Жеков – командващ българската армия през 1915-1918 г.
Генерал-лейтенант Димитър Айранов – командир на ВВС
Контраадмирал Асен Тошев – командир на Морските войски
Ген. Борис Димитров – герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 г.

И когато днес, наследниците на престъпният тоталитарен комунистически режим, все още не се отричат и извиняват за своето мракобесно минало и издевателствата и грабежът над българския народ, би било хубаво да помислим за това.

Хубаво е да помислим, комунистите забранили религията, избивали православни и католически свещеници по време на упражнения терор, с какви очи влизат в църкви и се кръстят лицемерно днес.

Хубаво е да помислим за тежките комунистически милионери днес, превзели не една партия и фирми, къде им е работническо-селският произход, с който се гордееха в онези времена.

Хубаво е да помислим, виждайки какво прави терористична Русия днес в Украйна, сривайки украински градове, изнасилвайки и убивайки украински жени и деца, унищожавайки дори собственото си население, хвърлено в започната от Русия анексия и война в 21 век, това ли е нормалността, която комунистите харесват.

Да избиеш собствените си велики личности. Да хвърлиш в лагерите на смъртта хора, имащи различен начин на мислене. Да взривяваш църкви. Да обираш предприемачи и отнемаш всичко, което са изградили със своя труд, знания и интелект. Да съсипеш десетилетия живот на своите граждани.

Това е престъпният комунистически режим, избивал, ограбвал, унищожавал, смилал, всичко, което е било годно да мисли, действа, учи и развива една нация.

За тези десетилетия, дори големите империи намериха сили да се извиняват за своите черни периоди на колонизираните народи. Единствено, комунистите и техните наследници, все още поднасят цветя на паметниците на своите „герои“ терористи, на паметниците на окупаторите на свободна и независима България и продължават да не чувстват никаква вина за своите зверства.

Поклон пред жертвите на престъпния комунистически режим!

Документите, фактите, истината за случилото, трябва да се предава от поколение на поколение, за да не се случва никога повече терорът на българи над българи!