Иво Райнов
Отдавна не бях присъствал на толкова човешко събитие, посветено на Левски. По традиция рождението и смъртта на Апостола са превърнати в ритуални дати от празничния и културния календар на България и Ловеч. Тържествата са колкото официални, толкова чиновнически, изпълнени с престорен патос и гръмки клетви в думите и делото на великия българин. Тъпо е да коментирам смисъла на подобни речи в сянката на исполинския каменен паметник на Апостола, когато само на тридесет метра тъне в разруха къщата на Христо Цонев – Латинеца, място където Левски е вдъхновявал за същите тези дела.
Една безкрайно уважавана от мен млада жена разказваше, че е плакала по време на последното февруарски честване, слушайки лицемерната риторика на чиновниците. Разстроила се от нахалството на съвременните управленци, които се кълнат с високопарни слова в името на Апостола, но всекидневно го предават със своите безсрамни и користни дела. Е, гражданите се умориха да гледат режисирана тържественост и да слушат заучени реплики. Затова все по-малко от тях уважават официалните церемонии горе край монумента на Левски.
Фактът няма нищо общо с обичта и паметта към Левски! Доказателство са инициативите, които от известно време млади хора организират в почит към Апостола. Да си призная до онзи ден не бях присъствал на техните чествания. Реших да се включа в инициативата за отбелязване на 177-та годишнина от рождението на Левски. Възпоменанието започна с празнично шествие от новостроящия се катедрален храм „Св.Св. Кирил и Методий“ до паметника на Апостола. За съжаление не можах да се включа в процесията, която бе предвождана от снимки на Апостола и много национални знамена. Поради дъждовното време тържеството бе преместено в музея на Васил Левски. Не бива да пропускаме благодарностите към директора, госпожа Капка Кузманова, която разреши прецедента граждани да проведат своя инициатива в основната зала на културното средище. За моя радост на инициативата се бяха отзовали повече от 120 души! Силно преобладаваха младите хора, присъстваха цели семейства с малки деца. Тържеството бе кратко , но вдъхновяващо. Ликовете на Левски и националните флагове застанаха като на стража зад импровизираната трибуна. Незабравимият глас на Стоян Георгиев ни припомни живота на Апостола, шестгодишно момиченце рецитира стихотворение за героя. Накрая множеството изкачи стълбите до величавия паметник и поднесе своя венец на почит към светия живот и дело. Нали не си мислите, че някой бе дошъл служебно или от куртоазия. Тази вечер почувствах човешкото отношение към Левски и дълбоката обич на младите хора, които толкова често корим неоснователно. Имаше граждани, имаше дух, имаше памет! Нямаше политика, ПиАр, медии, превзетост. Във въздуха витаеше нещо възрожденско, нещо от чистотата, с която старите българи са тачили рода и историята си. Адмирации за момчета, които замислиха и осъществиха празника! Дано последователите се множат. Достойни, че са родени в революционната столица на Васил Левски.