Павлин Иванов
Пълна зала с доведени от някъде хора. Приповдигнато настроение лъха от екраните. Очакване. Вожд!
Крали Марков излиза на преден план и държи прочувствена реч. Такава, каквато бай Вълчо и стрина Гана искат да чуят. Възрастното семейство се е нагледало на всичко през дългият си житейски път, но някак, никой досега не се е осмелили да каже това, което двамата си говорят вечер.
Всички аристократи в царството са крадци, изедници и са за затвора!
Ех, как го каза само този Марко Кралевити! От къде намира смелост да говори така това момче? Как само е напипал проблема, за който си говорят от 20 години Вълчо и Гана вечер на ракийка и сланинка!
Марко огнедишащо декларира, че когато стане цар, ще дава всеки месец част от царството си на бедните за да живея по-добре!
Еххх! Къде беше досега Маркооо, не цар, Император щехме да те направим и вече да сме по-големи от Поднебесната империя! Това е моят човек, мисли си стрина Гана. Пък и убавец, бе мама му стара! Моя Вълчо и той беше убав, ама га беше това!
Бай Вълчо и стрина Гана не подозират, че небивалицата влиза в сюблимият си момент. Играта на въпроси и отговори. В нея няма „обади се на приятел“, защото а се обадят на децата, ония ще ги заврат в кучи .. и ще ги питат що щат на банкета на Марко. После ще изразят едни съмнения за психическото им състояние и вероятно ще ги пратят на ДжиПи-то за направление. Мълчат си доволно, че децата не знаят. Чувстват се в хармония със себе си и разменят дъх на чесън след точките на изреченията.
Бай Вълчо и стрина Гана са на път да забравят прастарата БГ поговорка: „Сит на гладен не верва“ и жадните за съвременен Митко Палаузов очи на двамата, попиват с възхищение всяка дума на легендарният водещ на масите Крали Марков.
Хора, искате ли като ме изберете за цар да давам всичката си заплата на бедните, пита искрено и лично Марко Кралевити. Дааааааааааа, кънти Балкана чак.
Хора, искате ли да дам XBOXна всеки малчуган в царството?
Дааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа! Баси как звучи тва XBOX, сигурно е нещо много яко, както казват децата!
Хора, искате ли пак всеки угнетен селянин да служи на царя с меч и прашка в ръка, за се пазим от нашествениците, които само чакат сигнал за да ни вземат златото и да ни завладеят?
Ооооооо, даааааааааааааа, в екстаз раздира гърло бай Вълчо спомняйки си с умиление как беше партизанин за два дни и обраха сиренето от селската мандра. Как се биеше с врага само! Ех, спомени, спомени!
Ще вкарам всички крадци, мошеници, измамници и тарикати в затвора! Съгласни ли сте?, реве гръмко Марко.
Дааа… аа…а!, на пресекулки се провиква бай Вълчо. Хем му се иска, хем се сеща, че прави в двора си, на личната казанка по тон ракия (абе децата пият много, не че нещо) и данъчните ще погнат и него. Дилемата по тази точка е сложна и нерешима, но рационалният ум на Вълчо му говори, че докато Марко се справи с „големите“ крадци, ще мине бая време. Поне 5 мандата. А дотогава, той ще е се преселил в един друг, по-добър свят.
За всичко това, което ви предлагам и ще направя, изберете ме за цар! Аз съм беден като вас, едвам съм събрал 500 000 гроша лична пара, за тази кампания. Знам, че всеки едни от вас би отделил като мен залъка от устата на децата си за общото благо! Всичките си легални пари дадох за да мога да се срещна с вас, да ви попитам с мен ли сте. Но това не е саможертва напразна, защото ще победя от ваше име и ще им покажа кой кара влака, завършва Марко.
Вождът герой се качи на старото си Бентли и бавно потегли към хоризонта.
Стрина Гина и бай Вълчо такова нещо не бяха виждали от времето на Ефир 2. Чувстваха се доста яко, спокойни и уверени в утрешния ден. Искаха децата им да живеят добре и въпреки риска децата да ги пратят в лудницата, ако изберат Марко за цар, възрастна двойка беше убедена, че младите са зелени и глупави още и не ги разбират тези работи. Затова по пътя към къщи, преди да нахранят прасето, те решиха – Марко е нашият цар.
След срещата Марко беше обещал лично на бай Вълчо да построи космодрум в края на селото, отколешна мечта на стареца. А селфито със стрина Гана щеше да топли душите на овчиците в двора, които нямаше как да дойдат на забележителното събитие.
Забравих да ви кажа, че децата и внуците на възрастната двойка отдавна живеят и работят е едно друго царство. Дигнали са ръце от всички царе и са им казали да ходят на …. Си!
Та те така завърши най-прекрасният ден в живота на бабата и дядото на българските емигранти. С надежда, че са помогнали на децата и са устройли живота им за по-добро.