Иво Райнов

Неотдавна с добра приятелка  беседвахме по обичайна тема за необходимостта да променяме света. Сигурно за стотен път с моята събеседничка. Обезкуражена от факта, че мъничката промяна, в която е вярвала не пораства, тя възкликна тъжно, че изглежда нищо не може да бъде променено. Попита „защо“, а аз съзрях в този момент усмихната тийнейджърка , на чиято тениска ми се стори , че прочетох отговора. Спрях момичето и накарах събеседничката да прочете мотото „ No one can change the World“. Не знам защо, но ми се стори убедителен отговор, щом краси гърдите на младото поколение.
Друг мой приятел често повтаря, че светът, търпи промяна, но сигурно не напипваме начина. Едва ли има хиляди начини и едва ли има стотици, хора способни да направят промяната. Начинът е тези хора да искат промяната истински и заедно. Промяната се компрометира, защото нейните радетели не успяват да вървят по един и същи път достатъчно дълго и достатъчно сплотено.
Светът се променя отвъд засищането на личните хоризонти. За жалост мнозина виждат промяната само в собственото битие. Тя им стига, апетитът се засища с порции.
Светът се променя отвъд собствените страхове. Зависимостта от страха отваря вратите за всяка друга зависимост. Промяната не е кауза за влюбените в постове, жадните за пари, търсещите публична любов. След постовете, парите и начесаното его промяната съвсем не е интересна. Тогава мотивиращ става страхът, че могат да бъдат загубени.
Светът се променя отвъд фалшивата поза. Лицемерите споделят промяната на думи, отричат я пред друга публика. Промяната не е в изприказваните изречения, а в достойнството да ги превърнеш в действия. Затова нагаждачите и двуличниците не издигат пред обществото лозунгите за промяна, а примирено сътрудничат на статуквото.
Светът се променя от истината. Тежък товар за слабите духом. С лъжата се живее по-спокойно, безметежно, може би и по-доволно и богато .Зад  голото достойнство и мизерната истина не се тълпят последователи. Кому е нужно да събаря светът, построен върху лъжа и спокойствие и да гради нов върху истини и неизвестност?
Както казва логото върху тениската на девойката „ никой не може да промени света“. Докато е сам, ако е вгледан в недостижимия обществен интерес, при положение, че е обладан от лудостта да не се страхува  и разтърсван от неблагодарната вяра в истината. Хайде обърнете се и се вгледайте. Колко такива хора познавате? Вече си мисля, че и пръстите на едната ми ръка са много за да изброя своите познати от породата на тези наивници. С мнозина съм вървял под знамената на промяната, но почти всички си намериха извинения да напуснат парада. Един получи порция, друг излъска его, трети се уплаши, а не малко просто играха роли на фалшиви герои. Човешко е. Живее се един път. Статуквото засища по-лесно.
Толкова е просто. Един живот не стига. Даден е да го живееш, вместо да го прахосваш в усилия за промяна, в която ще живеят други. Майната и на промяната…