Павлин Иванов
За вторите път през последните месеци, десетки служители на затвора в Ловеч излязоха да пият по една „водя“ пред стените на респектиращата институция. И този път, надзирателите и останалите служители в затвора поставят чисто синдикални искания.
Председателят на синдиката Атанас Трифонов и неговите колеги продължават с опитите си да привлекат вниманието на правителството и да бъдат чути. Всички казват, че ни разбират, но действия и пари няма.
Ние не искаме повишение на заплатите, каза Трифонов. Ние искаме единствено да ни се плаща за това, което сме свършили. От 4 години Синдиката на служителите в затворите едни и същи искания и досега, нито едни не са изпълнени. Обикновено се сменят правителствата и с всеки нов екип започваме отначало, каза синдикалният лидер. Това вече ни писна!
Ще отстояваме докрай нашите искания и сме решени да не се отказваме. Излизаме на национален протест на 9 ноември в София и ако няма конкретни предложения към нас, ще продължим с нашите действия.
Исканията на синдикатите са изравняване на заплатите на служителите с тези в МВР. Там нещата вървят винаги напред, а ние винаги сме дискриминирани, заяви Трифонов. При нас всичко се случва или след година две или изобщо не се случват. Говорим за изравняване на порциона, който в момента в МВР е 160 лева, докато при нас е 60 лева.
Друго основателно искане е подобряване на условията на труд, които сега са ужасни.
Часовете, които се отчитат на надзорният състав е друг проблем, обя
сни Атанас Трифонов. Вече има заведени над 400 дела, като по много от тях има решения на съда, с които се признават нашите 24 часа и половина труд. Същевременно има указание на Главният директор, че ни се зачитат 22 часа и половина. Получава се един парадокс, викат се колеги, че не им достига работно време, да доработват, а после съдът им признава извънреден труд и всичко това се заплаща и с лихвите, с воденето на дела и Главна дирекция плаща всичко това!
Не всичко дори е свързано с пари, казва синдикалиста. Дори сега постигнахме съгласие с Министерството, но когато ни поднесоха за подпис споразумението, то беше съвсем различно от договореното.
Трифонов обясни, че служителите на затворите нямат право на протест по закон, не могат да стачкуват ефективно и няма опасност затворите да останат без надзиратели. Затова и протестираме в почивката си.
Колегите са отчаяни и нещо трябва да се направи, категоричен е синдикал
ният лидер.
Той информира и че се оказва натиск върху служителите по места. Трифонов даде и конкретен пример. Вчера, когато информирахме ръководството на ловешкият затвор за протеста, първата реакция на нашият началник беше, че ще повика полиция, защото нямаме разрешение за митинг. Но, както виждате, ние не правим митинг, а сме се събрали, говорим си и обсъждаме това, което трябва да направим от тук нататък.
Няма диалог между Министерството и нас, каза зам. председателят на синдиката Детелин Денков. Работим по 24-25 часа, а като дойде краят на тримесечието ти казват – имаш да доработваш часове. Дребни неща са, но не се решават. Ние не искаме да ни увеличават заплатите, искаме само да ни плащат това, което сме изработил като труд. Искаме подобряване условията на труд. Правят се проверки, но те са нагласени. Изчистиха всичко, другото, мизериите, никой не пуска да се видят.
В синдиката на ловешкият затвор членуват 112 човека, като в цялата страна са над 800 човека.
Медицинските екипи в затвора също работят при ужасни условия. От години се залагат ремонти, но почти нищо не се случва. Атанас Трифонов каза, че в ловешкият затвор има туберколозно отделение, а поста на надзирателя е при самите лишени от свобода. Медицинският персонал влиза с техните си дрехи, които не могат да носят в къщи, а се перат в затвора, с оглед недопускане на пренасяне на зарази. Надзирателят стой с униформата при болните затворници, после отива на друг пост и с тези дрехи си отива в къщи при семейството си за да се опере. Имахме разбиране от странна на ръководството на затвора и беше направен един коридор, за да може поне в постовете в болницата да влиза чист въздух. Досега това ставаше с една ОВЦ тръба и един вентилатор! Някакво решение е, все пак, такива са условията.
На въпроса, след като се знае колко часа работят служителите и възнагражденията трябва да са включени предварително в бюджета, защо това не се случва, Трифонов обясни, че от една страна по делата, загубени от Главната дирекция се плащат лихви и разноски, а от друга, им се обяснява, че пари няма и това недоразумение си остава. На Съвета за социално партньорство с Министъра на правосъдието се поставя въпроса за увеличаване на бюджета на Главна дирекция, а те ни препращат към Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание да отидем и да искаме това увеличение. Писахме им, но не ни отговориха, но това не е наша работа.
А и какво разбираме ние от бюджет? Ние можем да си кажем проблемите, а Главна дирекция или Министерството трябва да си свършат работата, каза Трифонов.
Синдикатите при затворите ще поставят своите искания, отново, на 9 ноември в София.