Мрак се спусна под Стратеш

Иво Райнов

Напоследък е модно да се говори за непрозрачно управление, задкулисие, спазарени облаги зад гърба на хората. Феноменът не е български, но у нас той се изражда до плашещи размери. Около властта мирише на пари, а както знаем една почерпила мъдрост от живота сентенция ни казва, че както и да ни мятат по върбите винаги става дума за пари. Сега ще си помислите, че ще ви занимавам с непрозрачното национално управление, тема толкова протестна през последната година. Не, ще ви разкажа за здрача, който се спуска над местната власт.

Представете си тук мъглата така се сгъстява, че вече се стеле по коридорите на общинската сграда на площад „Екзарх Йосиф I“. Поне съм сигурен, че гъсто се е настанила по коридора, разделящ  (а трябва да свързва) кметските кабинети и дома на общинските граждански съветници. Искам да кажа, че много често залата от далечния запад  (б.а. заседателна за общински съвет) тъне в неведение относно намеренията и делата на стайчетата  от северния коридор (б.а. кабинетите на кмета и неговите заместници). Дори в природата западът  и северът си сътрудничат – първият подава слънцето на втория. Така трябва да е и в местната политика. Само, че поради различни причини Общинският съвет често научава за фактите от медиите. Някога защото законът не го изисква, друг път поради досадна разсеяност на надробилите фактите, а  в някой случаи просто от целесъобразност. В този мандат на настоящия кмет и неговите заместници примери за инициативи на администрацията, несанкционирани от съветниците, нароил делника. Както и друг път съм писал тази администрация приема общинския съвет за покорен придатък.  Нищо, че законът разписва диалектично противоположна йерархия. Малко оправдание е, че кметът и един от неговите заместници (б.а. Пламен Петков) така се срастнаха със сградата на „Екзарх Йосиф I“, че вече приемат общината за получена в наследство.

През последните седмици кметският екип бе поставен в кръгова отбрана именно поради прибързани инициативи,  скрити от местния законодателен орган и общественост. Отколешна идея на заместник-кметът Пламен Петков е централизираното приготвяне на храна за детските градини. Господин Петков неведнъж е споделял своята идея в комисията по образование култура. Предложение не е правено и не е обсъждано. В интерес на истината не е и необходимо разрешение на ОС. Но не може подобна стъпка да бъде правена без да е обсъдено и одобрено от родителите. Най-малкото, защото парите за изхранването на децата постъпват от джобовете на родителите – чрез пряка такса и косвено, чрез  натрупването на местни приходи в бюджета.  Може идеята за кетъринг в детските заведения да е най-доброто решение за изхранването на децата, но родителите трябва да бъдат убедени в това и дадат съгласие за този начин на харчене на техните средства за издръжка. Вместо този логичен, прозрачен и работещ ход господин Пламен Петков започва на тъмно да работи за организиране на търг и съгласува своето намерение само с директорките на детските градини. Естествено получава тяхното съгласие, най-малкото защото по този начин ще им бъдат икономисани средства в делегираните бюджети. Така управленецът и директорките си стискат ръцете, но зад гърба на родителите, които в общи линии научават случайно за вече взетото решение. Избухва скандал и една млада и дръзка майка решава да започне подписка срещу своеволието. Подписката прави публичният дебат неизбежен, а на проведените родителски срещи родителите масово отхвърлят идеята на Петков. След едноседмична наубедителна защита от кмет, заместник и подопечни директорки е взето решение всичко да остане по старому. Ще повторя, че не мога да коментирам практичността на предложението, но тъмния начин по, който бе подготвено генерира толкова подозрение, че направи реализацията невъзможна. Така заместник кметът Пламен Петков бе бламиран за пореден път, а директорките трябваше да стъпят на земята, осъзнавайки, че са публични служители, а не самодържци. Един опит за сделка на тъмно, получил адекватен отпор от данъкоплатците.

От известно време ловешката стоматология е апетитна прищявка за местен бизнесмен. Няма спор, че кметът е длъжен да предложи инвестиционното намерение на вниманието на общински съвет. Само, че кметът Казанджиев е толкова старателен и припрян, че трудно прикрива лобистката си роля в предложението. Първо става дума за сграда, която е в списъка на забранените за приватизация общински имоти. При тази ситуация въпросният бизнесмен трудно би дръзнал да прави предложение, ако не е получил намигване от градоначалника. Вместо в началото да проучи мнението и да поиска разрешението на общинските съветници за изваждане на обекта от забранителния списък, господин Казанджиев поръчва и плаща оценка на имота. Което си е очевидна благословия за мерака на молителя. Въпреки, че бившият фонд по приватизация изказва доста несъгласия по продажбата, кметът  поръчва нова актуална оценка, за която повторно харчи средства. Дотук кметът се държи като едноличен собственик, който въобще не се интересува от волята на общинския съвет и прави всичко възможно за да изпълни едно, вероятно дадено,  обещание. Непрозрачността е очевадна. Вместо да се мине изцяло на светло с последователни разрешителни стъпки от общински съвет, кметът започва подготовка сякаш убеден, че процедурата ще му бъде разрешена. Непрозрачно бе и поведението на господин Казанджиев в понеделник, когато комисията по приватизация трябваше да гледа предложението за разрешаване на продажбата. По същото време бе насрочен и протест на стоматолози и зъботехници. Кметът направи всичко възможно да не допусне хората на обсъждането и дори си позволи да ги гони. С гражданският характер на протестиращите и адекватната намеса на доктор Георги Митев хората бяха допуснати в залата, където се убедиха, че нещо вече е спазарено,  някъде на тъмно. Видяха и господин Казанджиев в ролята на зле прикрит лобист, който не може да намери смислени аргументи за да  обори силните и подплатени с факти, разум и отговорност изказвания на доктор Хаджийски и доктор Делчев. Вместо техните аргуменнти да го убедят, че продажбата е грешен подход, кметът продължи да упорства в полза на инвестиционния молител. Маските паднаха, но меракът остава. С оглед генерираната обществена съпротива, обаче, по всичко личи, че още една зачената в тъмнина далавера няма да получи одобрение.

В контекста на горните факти се питам колко лошо трябва да управляваш една община, за да събудиш летаргично задрямалата ловешка гражданска общност. Очевидно е, че непрозрачния, самовлюбен и собственически стил на управление на кмета ще бъде детонатора, който да взриви мълчанието, безразличието и поданичеството. Струва ми се, че оттук нататък колкото повече мрак сипе кметът  под Стратеш, толкова по-публичен, явен и окончателен ще бъде линча на гражданите.