Павлин Иванов
Един от най-живописните мостове над река Осъм в Ловеч е този, свързващ алея „Баш бунар“ със старинния квартал „Вароша“. Тесничкият, но много красив мост, за съжаление е оставен на произвола на природата – буйните придошли води на реката, врастналите се в него дървета, удрящи се безжалостно в основите му дънери.
От години слушам как кмета Казанджиев има проекти за почистването на гората в река Осъм. Един път очакваме финансиране, което все не идва. Друг път преговаряме за помощ, но и тя все не идва. Трети път, абсолютно нищо не правим за да си помогнем сами. След това се оказва, че почти сме завършили проект, който да подадем за да получим финансиране и се обърквам кой и кога казва истината..
Видно е, че докато някой мост не падне, решение няма да има.
Използвам този коментар за да подам сигнал до градските власти за състоянието на моста на „Баш бунар“. Както се вижда ясно от снимките, в него растат дървета. И ако това, в горната му част все още не е достатъчно голямо, то това, в основата на моста, един Господ знае как и колко е подкопало неговата основа и как ще се отрази следващото прииждане на водите на река Осъм.
Язе нема да одам по тос мост, оти ке го урнем. Многу тежок сум.
„Реплика от арх. Боян Кръстев – председател на РК на КАБ Ловеч
09 /07 /2013
До Редакция на в. „Строителство Имоти”
– медиен партньор на КАБ
бул. „Христо Ботев” 92 Г, 4000 Пловдив
Копие: Община Ловеч, улица „Търговска” № 22
На вниманието на Кмета – г-н Казанджиев
Копие: Камара на Архитектите в България
улица „Цар Асен” № 1, 1000 – София
Р Е П Л И К А
от архитект Боян Кръстев, Председател на КАБ – Регионална Колегия – Ловеч
Във в. „Строителство Имоти”, бр. 24 (24-30 юни, 2013) попаднах на снимка, озаглавена Подпорна стена спаси „Вароша” в Ловеч от заливане”.
Аз съм любител-фотограф и знам как се създава внушение чрез подходящо направена снимка. Неосведоменият читател може би си представя как жителите на „Вароша” всяка пролет са били наводнявани, но сега най-после са спокойни.
Репортажът най-вероятно е поръчков. Въпросната стена е финансирана по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. и носи гръмко заглавие „Предотвратяване на риска от наводнения и борба с ерозията чрез реконструкция на коритото на река Осъм в град Ловеч”.
Това заглавие предполага широкомащабна програма, но има една малка подробност: корекцията на река Осъм в Ловеч е направена отдавна. Стена имаше и на същото това място, но по-ниска и значително по-приятна на вид.
Законът за обществени поръчки (ЗОП) урежда за проектанти и изпълнители по оперативните програми 2% от регистрираните в България фирми. Публична тайна е, че това са фирми, гравитиращи към централизирани структури, известни с 3-4 буквени съкращения. В Агенцията по обществени поръчки думата „конкурс” е табу! Така че за оперативните програми – или добро, или нищо.
Тази система обикновено работи против интересите на общините и трябва да се полагат наистина сериозни усилия от страна на общинската администрация, за да заобиколи препятствията и да направи нещо полезно за гражданите.
В тази връзка бих желал да получа отговор на няколко въпроса:
Към репортерката г-жа (или госпожица) Кюрчева: Защо не е показана снимка, на която се вижда мащаба на съоръжението, а само такава, която показва как придошлата река Осъм плакне основите на подпорната стена? Предоставям снимка, на която се виждат поне три сгради, строени преди повече от 100 години. (Сн. 1) Нима нашите прадеди са били толкова глупави да се заселят там?! Някой попита ли гражданите живеещи зад стената как възприемат новата придобивка? Някой попита ли хилядите ловчалии, посещаващи всеки ден парка „Баш-Бунар” на отсрещния бряг на река Осъм, доволни ли са от тази „чудна” гледка? (Сн. 2)
Към г-н Казаджиев – Кмет на община Ловеч: Г-н Казанджиев, преди няколко месеца, на една среща на тема „ИПГВР – Ловеч”, Ви казах в прав текс, че Вие де факто нямате Главен Архитект и се налага други Ваши служители да взимат решения, които са извън техните прерогативи. Ето Ви поредния пример.
Проектът за тази стена е отпреди 3 (три!) години, Разрешението за строеж е от 30.11.2010 г. Вашият Главен Архитект (арх. Средкова) не Ви ли предупреди колко брутална е намесата на стената в силуета на Архитектурно – историческия резерват (АИР) „Вароша”? Защото това е нейно задължение, Вие не сте длъжен да разбирате от всичко. А ролята на Главния Архитект съвсем не е само да подписва Разрешения за строеж и да връща проекти за измислени пропуски…
Подпорната стена няма съществена роля от вътрешната страна на меандъра; силата на течението винаги е върху външната. Така че визуалното възприемане на стената на фона на АИР „Вароша” съвсем не е с второстепенна роля. Вашият Главен Архитект не Ви ли уведоми, че проектът следва да се съгласува с НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство)? Ако пък е съгласуван в този вид, май по-добре да ликвидираме „Вароша” като архитектурен резерват…
Предлагам Ви фотография (Сн. 3) на която ясно се вижда разликата между старата и новата подпорни стени. Ако река Осъм наистина придойде, водата няма ли да нахлуе отзад през този отвор? А такъв има и от другата страна на стената.
Преди 3 години, при идентичен случай не ми костваше никакви усилия да убедя Вашия колега от Троян (г-н Акимов), че в проектантския колектив на всяко съоръжение в градска среда трябва да присъства и архитект. В резултат стената в Троян изглежда доста по-прилично и не досажда с визията си. (Виж сн. 4)
Г-н Казанджиев, ако Вашият Главен Архитект не се вълнува от това, в каква посока се променя силуетът на Ловеч, не е ли време да потърсите по-подходящ?
Преди около 30 години, в Районна проектантска организация (РПО) – Ловеч бях свидетел как бай Петър, стар строителен работник от с. Галата, чака няколко месеца колегата архитект Цоков (търсен в региона заради добре изработените си проекти на жилища) да му изготви проект за къща – къща, която бай Петър може да вдигне сам за едно лято и без проект. Накрая той си получи проекта и попитан за проявеното голямо търпение, отговори: „За толкоз години работа съм разбрал, че в строителството и хубавото, и грозното струват еднакво скъпо”.
Бай Петър беше прозрял тази истина благодарение на своя житейски опит.
За съжаление много членове на нашата колегия са готови да се поставят в услуга на интереси, нямащи нищо общо с мисията на архитекта.
арх. Боян Кръстев:
Председател на КАБ – РК – Ловеч“
http://kab.bg/a/nav/news/type/1/item/715