Историкът направи открит урок в Езиковата за границата в тоталитарната държава
Жанина Илиева
Открит урок по история на близкото минало с дванадесетокласници се проведе в Гимназията за чужди езици в Ловеч. По темата за границата и какво представлява тя в една затворена тоталитарна държава говори Момчил Методиев, д-р по история в СУ „Св. Климент Охридски“ и изследовател към „Института за изследване на близкото минало“. Работил е по проекта за историята на Студената война на Института „Уудроу Уилсън“ във Вашингтон. Автор на книгите „Между вярата и компромиса. БПЦ и комунистическата държава“, „Машина за легитимност. Ролята на ДС в комунистическата държава“ и др.
Откритият урок по история е част от инициативата „25 години свободна България“ . Тя се провежда под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев и е организирана от фондация Софийска Платформа. Идеята е, че както всяко общество, преминало през преход от тоталитаризъм към демокрация, и на нашето му е трудно да говори за миналото, особено с младото поколение. Затова и образователното направление на инициативата цели да провокира липсващия в класните стаи в редица градове на страната разговор на теми, засягащи прехода и комунизма.
„Вече е време да се говори по темата за комунистическото минало на България, тъй като до момента то бе възприемано като болезнен период, за който трудно се постига общо и обществено говорене по тази тема, каза Момчил Методиев. Пред младите хора той посочи, че целта му е не да въздейства и внушава определена гледна точка, а да даде информация въз основа на данни от архивите по един от аспектите на това комунистическо минало, а именно по проблема за държавната граница на комунистическа България и опитите за преминаването й. Избрах темата, защото смятам, че е сравнително близка до възрастта на учениците, каза Методиев. Едно от предимствата на демокрацията и съвременното състояние на България е именно свободното движение. По време на комунизма това не е било така. Не само границата, но и жителството са възпрепятствали свободното движение на хората.
„Границата беше както реална, физическа, така и до голяма степен психологическа. Границата бе опасана с така наречения „кльон“ – телена ограда, през която тече лек ток. Опитите за преминаването й беше наказуемо действие, каза Методиев. Проблемът е различен в сравнение с днешните бежанците, които идват към страната ни, защото е нормално българската държава да защити границата от външно влизане. „Проблемът при социализма бе, че охраняването на тази граница имаше за цел да предотврати излизането на хората. България също си имаше Берлинска стена. Тя е била гранична държава между страните от Варшавския договор от Източния блок и държавите от НАТО или Западния блок.
Опитите за бягство не са само от българи, но и от източногерманци, които тръгват през Турция за Западна Германия. Българската граница се опитват да преминат и поляци, чехи и други от соцлагера. Методиев изнесе любопитни подробности как навремето са се правели анализи защо хората бягат през граница и как бягат представителите на отделните народности. Така например в специални справки се обяснявала психологията на германския беглец. Той влизал в кръчмата, напивал се и изхарчвал парите си до последната стотинка. Това поведение било ясен знак за службите и те ставали особено внимателни.
Методиев показа и пропагандни снимки от времето на соца, чиято цел е да представят делата на граничарите през призмата на романтиката. На едно табла от обучение на граничари е отбелязано: „Нежността е втората природа на граничаря“. Характерни за тогавашната пропаганда са и снимки на деца с оръжие в контекста на „това са бъдещите граничари“.
Историкът говори и за физическата охрана на границата и опитите за бягства през годините. Най-много те са били през 50-те години на миналия век. Жертвите тогава били стотици. В края на 50-те години се създала строга система на охрана на границата. Имало гранична зона, която била 4-5 км навътре в територията на България. Влизането в тази зона ставало с открит лист. Той можело да бъде отказан, като никой не давал обяснение за това. Вътре в граничната зона оперирали доверени лица. През 1978 година граничните войски разполагали с 455 агенти, 2200 доверени лица и 142 явочни квартири, през 1983 г. работели с 687 агенти, които имали близо 6000 доверени лица, чиято функция била да следят за подозрителните хора. Последното ниво е кльон – телената ограда с ток, като идеята е не токът да убие човека, а да подаде сигнал за нарушаване целостта на мрежата. Имало е разстояние от телената ограда до границата и някои хора са успявали да преминат мрежата, но са били застреляни на няколко десетки метра преди да са стигнали до границата.
Ако 50-те години опитите за бягство са 800, през 60-те години спадат, а през 80-те са около 650-750. Обикновено от 750 души – 200 от хората, опитали за избягат, са германци. Няма обобщение за загиналите.
Методиев разказа за добре документиран случай от 1988 година с германски гражданин, който бил прострелян при незаконно преминаване на границата и по-късно починал в бургаска болница.
„Най-трудният въпрос, на който не мога да отговоря, е въпросът защо? Имало е и други тиранични режими и нормалната логика е този, който се съпротивлява, да го пуснеш да си тръгне. Защо този режим не пуска недоволните да се махнат? Съществуват частични обяснения – че ще намалее работната сила, че хората ,като отидат в чужбина, ще работят срещу България, но то е частично обяснение, коментира историкът Методиев.
Учениците поставиха въпроси за открития лист, за визите, за възможността по легален начин да се напусне страната и др.
„Подобни открити уроци дават възможност на учениците да чуят различни мнения на представители на интелигенцията, на хора които се занимават с история, писатели. Такива срещи, особено в по-малките градове, са стойностни и помагат на младите хора да изградят мнение за времето преди тях не само от учебниците по история, каза Людмила Брънекова, учител по история и цивилизация в ГЧЕ. Тя посочи, че учебниците по история са от 90-те години и са твърде остарели. Нормалната практика във всяка държава е да има възможност да осъвременява учебниците, учебните програми, това е естествен процес , а не някакво съзнателно, целенасочено прекрояване на учебния материал, каза още Брънекова.