12-годишният Леонардо Данаилов от ОУ „Христо Ботев“ в село Румянцево спечели първата награда в конкурса за ученическо есе, обявен от Окръжен съд – Ловеч. Представям ви неговото есе:

Аз съм 12-годишен тийнейджър, който живее в България със семейството си, като се опитвам да спазвам създадените от държавата и обществото закони и правила, които се целят да осигурят нормален и спокоен живот за нас. Понякога аз и моите връстници се питаме какво означават гражданските права, какви законни норми имаме, къде и към кого да се обърнем за помощ, ако се наложи и как да ги отстояваме по законен път. Смятам, че ние – българите, като общество не сме запознати добре със своите права и задължения, за да се чувстваме като пълноценни граждани на ЕС. Част от моите граждански права съм научил от учителите, защото имаме в училище проект и имаме специални занимания, разпитвал съм и наши роднини и приятели, които живеят и работят в Испания и Германия..

Кои права като гражданин на ЕС познавам?

С присъединяването си към ЕС, ние гражданите на България станахме част от голямото европейско семейство, част от една зона на мир, стабилност, сигурност и просперитет.

Правото на свободно придвижване в рамките на ЕС. Днес всеки българин само с лична карта има правото да пътува или живее във всяка една държава от ЕС, има правото да работи и да получава помощи.

Знам, че като член на обществото имам както своите задължения като ученик, така и граждански права, които трябва да спазвам и отстоявам. До преди няколко години например, си мислех , че ходенето на училище е задължение. Тази година разбрах, че е право и много деца извън ЕС го нямат. Това е ужасно.

В момента моите отговорности са най-вече в училище и вкъщи. Например: да посещавам редовно учебните часове, да изпълнявам поставените ми задачи от учителите, да усвоявам нови знания, да помагам вкъщи, но същевременно да отстоявам и своите човешки права, които имаме – никой няма право да ме обижда, да ни разделя на бедни и богати, образовани и необразовани, независимо от религията, която изповядва всеки от нас, етноса и пола. Всички имаме право да избираме каква религия да изповядваме, къде да учим, какво да работим, къде да живеем, защото ние сме европейски граждани.

Най-ценното право, което имаме е свободата. Трябва да отстояваме себе си, независимо какво мислят другите и дали са съгласни с нас, защото всеки има право на мнение. Принуждаването ни да направим нещо против нашата воля ни унижава като хора, но все пак има и задължителни неща. Трябва да уважаваме мнението на другите, защото липсата на уважение към някого ще ни попречи да го разберем като човек. Трябва да бъдем толерантни към другите, защото нетолерантността показва липсата на уважение към различието. Трябва да сме справедливи, защото хората заслужават справедливо отношение. Трябва да сме отговорни, защото уважението към правата на другите е свързано с отговорност към нас, а правата важат за всички.

Също така знам, че мога да уча във всички държави от ЕС и после образованието ми ще бъде признато у нас.

В днешно време аз, моите приятели и много хора в България не си знаем всички права като граждани на ЕС. От незнание може да ги нарушим. Затова е важно колкото се може повече хора да се образоваме по тази тема, за да знаем, че всяко право води и до задължения. Никой няма право да ме удря и обижда, но и аз нямам право да удрям и обиждам.

Спазването на правата на хората е едно от основните задължения на ЕС. Тези права са зачитани, защото ЕС е най-хуманната организация в света, която се грижи за правата и благоденствието на хората в ЕС.