Младостта не може да мечтае в този празен Ловеч!

Иво Райнов

Един приятел започва нов бизнес в Ловеч. Масово се оплакват, че в Ловеч няма бизнес, а той започва. Е, този е от перспективните за града в следващите десетилетия. Обгрижване на стари хора. Толкова синове и дъщери хора хванаха пътя и отидоха в чужбина. А техните родители тук стареят.

Толкова младежи се разпиляха по София, Пловдив, Варна… техните родители останаха тук и също стареят. Целият град старее системно. Какво да правиш биология, там, където няма младост остава старостта. Дали някой е пресмятал с този темп на икономическа емиграция каква ще бъде средната възраст на населението в града и общината след десет години?

Имам познат, който отдавна работи в друг бизнес. Има павилиони за бързо хранене. Беше първият, който влезе в обновените хали в Търговския център. Разбрах, че сега е последният останал. Питам го защо пустее тази красиво преустроена търговска площ в центъра на града. Няма бизнес ми казва. „Ама ти явно печелиш“- опитвам да го ободря. Поклаща глава и твърди, че просто оцелява. Все още, макар и трудно. Обяснява, че неговите клиенти са тийнейджъри и млади хора. Те намаляват всяка година, с тях и бизнеса. Съгласявам се и веднага се сещам за почти празния „Хесбургер“ отсреща.

Викам си гледай какво нещо: един гледа с надежда към услугите за възрастни хора, а друг със страх, защото се е отдал на работа в услуга на младите. Чета, че вечер по улиците на Ловеч нямало хора.

Гениално откритие, няма ги поне от 10 години.

Смените ми в училище приключват към 19.30. Прибирам се през пешеходна зона, която прилича на територия, покосена от смъртоносна епидемия. Само, че преди поне имаше млади и активни хора, които да отседнат за едно вечерно кафе или питие в заведенията. Сега опустелите кафенета затварят все по-рано. Емблематичната „Виенска“ е затворена в ранната вечер и в неделния следобед. Опитайте да намерите нехранителен магазин, който да затваря след 18 часа.

Бизнес няма, казва познатият. Вярвам му защото съм броил празните помещения в Търговския център и цялата улица „Търговска“. „Стъргалото“, където в други градове се бият за да разположат бизнес. Тук има предлагане и почти издъхнало търсене. Вярно е, че няма хора. Още по-страшно е, че няма активни и млади хора. Защото те са покупателната сила, която поддържа бизнеса.

Броим с колко са намалели хората през последните три години. Лесна аритметика, но плитка.

Аз броя много отдавана. Още от годините, когато започна съсипията.

Броя от времето на Еврев, Казанджиев и сега Маринова.

Защото топящите се числа са още от тогава. Защото за обратното броене на населението в Ловеч има причини, умишлени престъпления и неумишлени грешки, сътворени от кметове и техните администрации. Има хора с памет за съсипването на местния бизнес в полза на мутри. Има хора с памет за отблъснати инвестиции, икономически далавери и слугинаж, корупция и финансови нарушения. В такава нездрава среда инвестициите са оскъдни.

За обхванатите от амнезия има документи и факти. Можем да направим точен списък на затворените предприятия и закрити работни места при всеки от кметовете. Можем да представим данни и за привлечените инвестиции във времето на всеки мандат. Мислите ли, че зад числата ще останат невинни? Знам за стотици хора, които всеки ден отиват на работа в Севлиево, Троян, Летница. Кой е областният град, който трябва да бъде икономическо сърце?

Ясно е, че разкритите работни места са в пъти по-малко от закритите през последните двадесет години. Още по-зле е като погледнем в какви производства се разкриват работни места. С трици не се ловят маймуни.

С нискотехнологични производства може да намерим работа на застаряващото население, но няма да привлечем интереса на младите. Имаше един автомобилен завод, който разпали младежка надежда , но понеже бързо се оказа икономически балон, събраната младост се разпиля по гурбет, кой в друг град, кой в чужбина.

Хайде да погледнем европейските проекти, с които толкова се гордеем.

Плаваща сцена, ритуална беседка на крепостта, декоративно осветление, атракционно влакче.

Каква принадена стойност ни донесоха? Нали всички четем бюджета.

Къде ги големите пари, които са влезли от туризъм? Все още сме на минус спрямо местно съфинансиране, с което инжектирахме проектните недомислици. Защо все още нямаме голям проект за зоопарка, който е истинска перла сред местните туристически атракции? Защо все още нямаме голям проект за Деветашката пещера, която дори неблагоустроена носи повече приходи от крепостта, която сме натруфили с толкова излишни евроинвестиции?

Защо все още нямаме голям проект за туристическо събитие, което да ни превърне в притегателен център за посещения и приходи? Влагаме в асфалт и плочки. Няма спор трябва да се инвестира в благоустрояване, но съпроводено и с други приоритети. За да не се окаже, че разположените по пешеходната зона пейки са повече от хората, които могат да седнат. Влагаме инвестиции в социални услуги и „внасяме“ потребители за да им запълним капацитета. Е, инвестициите в социални заведения за възрастни хора може би ще се окажат сред уместно вложените както я караме през последните десетилетия.

Евросредствата в образование са най-смислените инвестиции. Детските градини и училищата са хубави, модерни, но децата намаляват катастрофално. Съкращаваме паралелки, други едвам оцеляват. Трудно успяваме да окомплектоваме 12-13 паралелки в първи клас. Със сегашните демографски тенденции и темпове след 5-6 години ще бъдат едва 8-9 паралелки. Като за три здрави училища или за 8 болни. Тежко на някой от следващите кметове, който ще трябва да закрива училища заради нехайството на предшествениците си. А когато демографията започне да събаря училища ще удари и разклатената болница, ще посегне на трудно оцеляващата култура (кино, театър).

Избирателно цитираната статистика показва, че между 200 и 2011 година населението на област Ловеч е намаляло от 171 000 на 141 000, а на град Ловеч от 44 000 на 36 600. След последното преброяване (2011 година) до 2017 година областта намалява с още 15 000 души, а град Ловеч с почти 4000 жители. Както я караме съвсем не е далеч момента, когато областта ще се срине под 100 000, града под 30 000 души. С този темп и липсата на каквато и да е демографска стратегия и с оглед на обсъжданото ново административно деление може да се окажем реално заплашени да загубим областния си статут. А тогава сриването надолу ще бъде абсолютно неудържимо.

Пише тези редове, както и винаги досега, не за да насаждам песимизъм, а за да накарам всички с претенция на спасители на Ловеч да се замислят за бъдещите си програми.

Ловеч се нуждае от съвсем различен модел на управление.

Вдигам топката на всички с амбиция за кметове през следващата година. Ловеч се нуждае от концепция за развитие, подплатена с ясна, изпълнима и смела демографска стратегия. И тук въобще не става дума за някакви стотачки, подарявани на родените в Ловеч.

Вижда се, че въпреки тази мъдра мярка все повече деца на ловешки родилки идват на бял свят в други градове и болници. Става дума за стратегия, която има простичка задача. Да направи така, че повече млади хора да остават в Ловеч. Разбира се затова са нужни компетентни и ангажирани действия за промени в икономическата среда, обществените отношения, образователната структура, социалната инфраструктура.

Така, че господа и госпожи мераклии, дерзайте. Със старите лозунги няма да стане. Нито с евтин популизъм.