Остават 100 дни до важните за цяла Европа и за всеки един от нас избори за членове на Европейския парламент, които ще се проведат през месец май 2019 г.. Продължаваме с представянето на победителите в конкурса за студентско есе на тема „Избирам Европа“.

Михаил Митев е студент в I курс, специалност „Журналистика“. В своето есе, той залага на лична и емоционална история, съпоставяйки миналото на България с възможностите, които младите хора имат благодарение на Европейския съюз:

Избирам Европа

Чужбина, 1949 г. – бягство в сърцето на Европа – Федерална република Германия.

Чужбина, четиридесет години по-късно при падането на Берлинската стена – желание за пътуване из целия Стар континент.

Днес, така далечната и желана чужбина – наш дом.

Това не е проучване от световни агенции, това са думи на моята баба. Тя не е видяла големия свят, както го правим или искаме да се случи сега. Смятам, че когато гледаме с очилата на възрастните, повечето от сведенията ще бъдат разбрани. И оценени. Защото нейната чужбина, отразена в очите ѝ, е обединена Германия след падането на Стената. И то по късмет. Но тя знае вече, както и ние, че мечтата е на няколко часа път от тук. И няма забрани.

Европа винаги е бил континентът на свободата, макар и историческите кризи, които е преживяла. Европа е сигурност и нужда. Отваря усета към човечност и толерантност. Приютява различни етноси, религии, мирогледи. И не съди. Оценява различността. Бийтълс и Куийн – моите символи, предадени от баба, за чувството на свободата. Let it be – the show must go on – така звучи моят слоган. Защото човек не става човек само когато пътува. Той става Човек, когато се поучава от другите култури. От различните среди. Гради без притеснение, че определеното качество не отговаря на народопсихологията в собствената му родина. Защото ние, българите, обичаме собствената си родина с всичките пиперливи характери и нрави, но безкрайно ненавиждаме държавата си. Отиваме в онази чужбина, която дава качествено образование, поглед над различни култури и по-нормални човешки отношения. We want to break free!

И този модел го пренасяме тук. Защото сработва. Учим се как да изразяваме своето политическо мислене, не се страхуваме от забрани, спазваме законите, развиваме култура, разбираме правилния модел на управление. Онези петстотин години, в които Европа се е къпела в Ренесансови вдъхновения, падения и възходи, а ние се стремим да запазим собственото съществуване – трудно се наваксват. И трябва да помним това време. Не е срамна част от нашата история. За наша радост част от определени традиции все още стоят в календара на българина. Не говоря за празниците, оградени в червено. Типичните български ритуали, които обогатяват европейската култура. И с право.

Европейската култура е мост към нашето развитие, който може да ни усъвършенства. Защото, както казва геният в българската литература – всеки е внесъл нещо в общочовешкия напредък. Поне и малко. А това става с желание. Времената са други. Баба не е имала тези свободни териториални граници. Атласът е бил нейният пътеводител. Но поне в мисълта си е била свободна европейка. И горда. А днес трябва да сме повече от щастливи ние, децата на демокрацията. Няма граница, която да е затворена за нас, освен ограниченият вкус за нисък стандарт на живот и образование. И не, няма да ги стигнем американците, както се пее в едноименната песен, защото ние трябва да гоним европейския вкус. Той е по-изящен и фин. Защото в Европа системата не убива. И не би потискала. Системата сближава – Je suis Charlie е примерът. Никой европеец не даде омразата си към радикалните ислямисти, когато тероризираха Стария континент. Те знаят, че омразата не гради, а разрушава ценности. Започнат ли да изпитват гняв – по нищо няма да се различават от терористите, мислещи като средновековните. По-лошото – ще разрушат и себе си като личности. Културна смиреност в тогавашната кървяща и нестабилна Европа, в двадесет и първи век. Справиха се, и то успешно. Не се поддадоха на чуждия гняв. А това едва ли може да направим ние. Да бъдем балансирани във вечно раздвоения свят. Между ляво – дясно, религиозни – атеисти, либерални – консервативни.

Това е моята Европа. Продължение от атласа на баба до моите ученически срещи с различни култури по проекти като Комениус и Еразъм. На баба ѝ стигат снимките и разказите ми, за да бъде виртуално там. Новините от света също. Пък старите грамофонни плочи на Бийтълс и Куийн са само мелодиите към нашите преживявания. Защото, споделени веднъж – стават и нейни. Европа е културният ни ментор, който ни събужда и опомня какво трябва да направим. И бъдем. Да не сме е лесно. Твърде лесно дори. Да критикуваме безмилостно жестоко – също. Идеята е да сме някъде, където решаваме част от проблемите си, придобили европейски качества. Но без демонстрации, само с пример.