д-р Й. Найденов
Сегашната младеж не знае, но нека да и кажем, че „Жигулката“ е автомобил- мечта. Поколения наред живели в развитото социалистическо общество чакаха с години ред, за да си я купят от мототехниката. Даже и предварителна вноска от 1 500 лв. се правеше.
Със собственоръчно направени тегличи и ремаркета този автомобил постепенно замени магарешкият впряг и се превърна в основната транспортна тяга на средностатистическият Българин по времето на соца. Той беше експресната връзка между селото и града и осигуряваше високостандартният и здравословен хранителен режим на сегашният проф. Мермерски.
Като се върна назад в миналото помня как тази скъпоценност се подържаше с изключителна любов. Винаги старателно измити и лъснати до блясък, седалките покрити с разноцветни мъхести булани, на задното стъкло поставени извезани възглавнички, а между тях за късмет и безаварийно пътуване кученца с клатещи главички, „жигулките“ кротко чакаха мига си в който ще полетят към морето.
А сега? Подвижен склад за дърва за огрев! Вярно романтиката се е изпарила, но явно „Жигулито“ продължава да бъде най практичният автомобил и верен другар на Българина.
На улица „Христо Ботев“ един практичен българин беше паркирал пред входа си автобус-барбарон за складово помещение. Можеше дървата на целия блок да складира вътре.