Иво Райнов

Белоградчик впечатлява още на първата среща. Сещам се за каламбура, който четох при проверката на тазгодишните матури по география. Белоградчишките скали кандидатствали за новите 7 чудеса на света, но понеже не се класирали сред тях ги обявили за осмото. Въпреки, че не е така скалите са истинско природно чудо, което възхищава още от първия поглед.

Като човек, който е идвал над 50 пъти в Белоградчик през последния четвърт век съм заситен с природната красота на града. Въпреки това всеки път намирам нещичко, което да ме впечатли. През последните 6-7 години станах свидетел на почти пълното обновяване на града. Белоградчик е един от най-хубавите примери за смислено поискани, защитени и похарчени европейски пари.

Започна се с ремонт и модернизация на всички училища и детски заведения. След това се извърши цялостен ремонт на читалището, което сега разполага с обновен, комфортен и топъл салон за кинопрожекции, театрални представления и събития.

Сега се извършва мащабен ремонт на сградата на общината. Построена бе многофункционална спортна зала с прилежащи тренировъчни игрища, пригодени за занимания и при зимни условия. Стадионът бе буквално преобразен и превърнат в кокетно футболно съоръжение. Над 80% от улиците бяха преасфалтирани и в момента движението в града е наистина удобно. Най-много средства са вложени в туристическия комплекс на Белоградчишките скали и Калето.

Направени са подходи и наблюдателни площадки, а обезопасени стълби отвеждат до най-високите места, откъдето гледката спира дъха. Пред Калето е изграден практичен посетителски център със зрителска трибуна, която открива великолепен изглед към крепостта. Направен е голям паркинг, който да поеме натоварения трафик от туристическите посещения. Рехабилитирана е и пешеходната алея към природо-научния музей, по която също са създадени наблюдателни площадки към комплекса на Белоградчишките скали. Всичко това за сума, която не достига дори 50 милиона. Нищо излишно, всичко направено е уместно, нужно и с пряко отражение върху живота на хората и развитието на туризма.

През 2008 година тук отвори врати луксозният спа хотел „Скалите“, финансова инвестиция на „Елаците-мед“. Собствениците на хотела съчетават отлично луксозната настанителна база с природните дадености или новопридобитите удобства на града. Модерната спортна база привлича различни отбори на подготвителни лагери, а отскоро естествената сцена на Калето превръща града в културна столица поне за десет дена. С финансовата подкрепа на „Елаците-мед“ тук вече две години се провежда оперен фестивал като в Белоградчишката крепост Софийската опера и балет представят десетина спектакли. Оперните и балетните представления се радват на силен интерес, билетите се разпродават бързо, а градът се изпълва с посетители, дошли специално за фестивала.

През последните години бяха построени много къщи за гости и започнаха интересни предприемачески инициативи. От известно време близо до Белоградчик функционира екоселище, а от тази година добива голяма популярност детският скаутски лагер в село Стакевци. Малко преди миналата Коледа отвори врати нов сръбски ресторант „При Иван“, който освен със вкусната кухня впечатлява с изключително гостоприемното отношение към посетителите. Отворете фейсбук страницата на ресторанта и ще се впечатлите от изключително милия начин, по който собственикът Иван благодари на всички са посещенията и похвалните отзиви.

Един чудесен пример за старанието Белоградчик да изглежда приветлив е местната църква „Свети Георги“. Само за няколко години след пристигането си младия свещеник и неговата съпруга са преобразили храма. Църквата е спретната и подновена, а дворът е омайно красив, цветен и подреден. Все неща постигнати с неуморен труд, постоянство и собствени сили.

Не казвам, че Белоградчик е отскочил силно в своето икономическо развитие. Напротив градът има своите нерешени проблеми. Разрухата, макар и силно намаляла, може все още да бъде видяна в отдавна затворените халета на бившите фабрики и заводи. Болницата почти е затворила врати, училищата изнемогват, отрицателният естествен прираст и застаряването достигат плашещи нива. Градът трудно ще реши проблемите с липсата на работа и перспектива, но въобще не прилича на място, потънало в разруха и занемара. Хората полагат усилия да поддържат и подновяват града си, да използват условията и местните дадености. И най-важното: над Белоградчик не се носи дъхът на далаверата. Тук дори туристическото влакче се движи между градския площад и скалния комплекс. Сигурно ще се намерят хора, които да свидетелстват, че и тукашните управници са се облагодетелствали. Но дори да е така видимо са направили повече и по-смислени неща за града. Били са и продължават да бъдат по-свободни, защото не са сложили примките на бизнес зависимостите върху вратовете си. Затова и Белоградчик, който помня от края на 90-те години се е променил в осезаемо положителна посока. Днес той е значително по-усмихнат, интересен и приветлив към своите гости.