Уляна Ушева
На вниманието на самодейни и професионални колективи – една възможност да освежат културния живот на всяко ловешко село!
За тази постановка не са необходими нито средства, нито специален декор – достатъчно са междуселски пътища без осови линии и без специални пътни знаци.
В първо действие общественият съвет към кмета заседава и след кратък обзор на международната и вътрешнополитическата обстановка, превключва на темата „войната по пътищата”. Възлага на селския кмет да постави въпроса в Голямата община. Въпросът е поставен, но ефект няма. Във второ действие се включва и гражданското сдружение на селото: праща писма до общината и до областната комисия по безопасност на движението. Пристига специалист да провери на място как стоят нещата. Специалистът констатира, че нещата въобще ги няма, но пък няма и пари. „Перото” било изчерпано. Но догодина, ах, догодина!…
Будната гражданска съвест на селото къта надежда: „Човекът каза: Ще видим!”
Текущата година свършва. Както му е редът, комисиите по безопасност правят доклади. Областната отчита: „Изпратено е писмо до Общината”. И общинската отчита: „Изпратили сме специалист да провери на място…”
Ако на някой по-амбициозен режисьор този финал му се струва блудкав, може да разгърне фантазията си, да вкара повече драматизъм (или казано по-модерно – екшън). Може да постави пиеската на площада пред Къкринското ханче. Там масовката му е осигурена: всеки ден идват поне два автобуса с деца. И там няма осови линии, няма пешеходни зебри, няма знаци „Внимание, деца!” или „Децата нямат спирачки!” Но сякаш нямат спирачки и повечето водачи на мепесета. Профучават през площада като състезатели от Формулата. И ако някой тийнейджър се отлъчи от групата със слушалки в ушите, няма да разбере откъде го връхлита мепесето…
Финалът ще е достоен за театър на абсурда: нови лъскави знаци, прясно боядисана зебра, край нея – червени карамфили в памет на поредния Влади или Цвети… Репортаж с почернената майка и натъжените съученици…
Ами това е. Предоставям идеята за тази пиеска без претенции за авторско право. Всъщност истинските автори са известни…
Кой те излъга, че пееш?
Браво!