Шейтанова, Г. Учебното дело в Ловеч през ХIХ век. Ловеч, 1997, с.10.
Преди 170 г. (1846 г.) с помощта на ловчанския владика Мелетий I се решава дългогодишния спор между горната и долната махала във Вароша за определяне място за построяване на училищна страда. Строежът започва в Горната махала, където се намира владишкия конак. За да помогне на общомахленското дело, църквата налага такса по един грош за всяка венчавка в града и околията. Така се събират 36 000 гроша, с които започва строежа на училището. Тази ситуация предизвиква долномахленци.
Те решават също да си построят училище, но със собствени средства и труд. Веднага седем – осем първенци от махалата даряват по 1000 гроша. Цялото население най-активно участва в строежа, като помага на работниците, носейки вар, тухли, камъни и храна на работниците. По този начин в града почти едновременно се построяват двете еднакви по големина и удобства училищни сгради. На входовете имало поставени надписи, от които е запазен текстът само на Горнокрайското училище: „Въздигна ся сей първо и българското това училище иждивленiем (разноски) жителей ловчанскыхъ предстоянием родолюбивыхъ г.г. Николча Стоянов, Тотя Станюва, Геча Сивеонова и судействием Тома Михайлова за просвещението на Ловчанските юноши в лето 1846.”
Училищата първоначално най-естествено получават имената на махалите, където са застроени – Горномахаленското или Горнокрайскрото и Долномахаленското или Долнокрайското. Независимо че по-късно са именувани „Святых Апостолов” и Св. св. Кирил и Методий”, то повечето време те битуват с първите си имена. (Наследник на Горнокрайското училище е днешното СОУ „Панайот Пипков”).
За времето си и двете училищни сгради са големи и удобни.