Лумпените, лумпените – те да са живи!

Иво Райнов

1990 година. Крача в студентско шествия. Впечатляващо е, хиляди сме.  Усмихнати и уверени, че животът ни готви само готини подаръци. На другия ден известният публицист, драматург и преводач Валери Петров (който от тогава не броя за жив) разказва в пресата шизофренични измислици за шествието на злите момчета, надянали страховити боксове и пропадналите момичета, скрили в чантите железни вериги. Тогава ни наричаха „тълпата“ и „гамените“.  Сигурно , защото се страхува от младостта и експлозивната ни енергия. После намериха десетки перфидни начини да ни излъжат, разочароват, деактивират, опитомят, прогонят. Някой тръгнаха по течението, други към терминал 1 на летище София. Малцина останахме бунтари, побеляхме и осиротяхме без  кауза.

Лятото на 2013-та година. Млади хора демонстрират всяка вечер.  Впечатляващо е, хиляди са. Усмихнати, духовити и заразяващи. Убедени, че животът не носи подаръци, а плодове според положените усилия.  Някакъв бургаски партократ ги нарича лумпени. Властта се опитва да ги игнорира, или маргинализират до „скромна група хора, недоволна, че не е представена в парламента“. Сигурно, защото се страхува  от младостта и експлозивната им енергия.  Убеден съм, че ще потърсят перфидни начини да ги излъжат, разочароват, деактивират, прогонят и опитомят. Този път е различно. Може би малцина ще поемат към терминал 1 и 2 на летище София. Но мнозинството ще останат бунтари. Защото имат  току що родена кауза.

Дванадесетте дена протести показаха, че българската политическа класа е неподозирано  тъпа и самовлюбена.. Този протест не е просто реакция срещу Орешарски и неговото правителство.  Той е реакция срещу прогнилата плутокрация на България. Протестът е изначално срещу този парламент, защото правителството е само негова функция и еманация. Когато хората казват „оставка“ имат предвид цялата прогнила политическа конструкция на обществото, причинила крах на всичко ценно и морално. Протестът е справедлив гняв срещу всички, които обитават 42-то Народно събрание.  Срещу БСП и ДПС, защото продават българския народ на гнусни икономически рекетьори. Срещу „Атака“, която се държи като педераст готов да даде задника си на всеки, който гарантира политическа и финансова изгода. Срещу ГЕРБ, който не може да се изправи срещу олигархията,  от която се е хранил и не смее да излезе на улицата, която го дефинира, като участник в пиршествата на олигарсите.  Оказва се, че всеки от карето парламентарно представени има какво да губи. С падането от власт БСП ще загуби политическо влияние и  доверие за дълъг период от време. Сергей Станишев ще загуби всичко – пост, самочувствие и политическо бъдеще. ДПС ще загуби достъп до хранилката на властта, единствена цел за догановата върхушка през последното десетилетие. Лютви Местан ще загуби повече – доверието на Сокола и обещаващата роля на негов галеник. „Атака“ ще се прости с политическия си живот, а кресльото Волен  с шансът да прави пари от демагогия и политически театър.  Бойко Борисов вече губи от демаскирания  блясък на месия и спасител. А когато се сринат  идолите се разпада религията. Дори да е политическа.

Карето парламентарно представени не иска да чуе гласа на народа. Едни са вперени в оцеляването (Станишев, Местан, Сидеров), други в собственото его (Борисов). Ако не мислеха толкова за себе си вече щяха да бъдат на масата на преговорите. За да договорят кратък срок живот за този парламент и правителство и съгласие за законовите промени и решения, жизнено необходими за България и народа. И нови избори в обозримо бъдеще – да кажем шест или осем месеца. Така биха доказали, че мислят за България и чуват народа.

Независимо от утрешния изход  този парламент и това правителство вече са свалени. Улицата се подписа – без доверие дните са преброени. Дори да оцелее при летните  протести, ще го застигне нова вълна през  есента или зимата. Тогава пораженията ще бъдат унищожителни и непоправими. Но да не мислим за съдбата на слабите актьори, които разиграват жалкия парламентарен театър.

Мен ме вълнува и радва енергията на тези млади и успели хора. Тя няма да стихне. Защото има кауза и смислено бъдеще. Двуседмичната улична съпротива постигна  два забележителни резултата – ерозира до безпомощност 42-я парламент и настоящото правителство и създаде нова социална платформа, която да следва България. Въпрос на време е , уличните протести да изкристализират в политически субект,  който да представлява гнева на улицата. Смешно е да се разсъждава дали ще бъде десен, ляв или центристки. В нашата объркана действителност тези политически полюси  нямат никакво значение. Важното е, че ще бъде зареждан от кауза – да изтласка мафията и олигархията и да спаси  човека и държавата. И ще бъде подкрепян от много поддръжници без значение на политическите убеждения. Защото както твърди един популярен през последните дни лозунг „Вече не се делим на либерали и консерватори, на леви и десни. Делим се само на граждани и мафия“.

Този път има шанс да надделеят гражданите. Защото тези млади хора не са като нас от 90-те. Те работят и дават прехрана, имат деца, за които планират бъдеще. Те няма да емигрират и няма да прекарат живота