Ловчалията Веселин Топалов дари на Библиотеката 20 книги от сборниците на Комисията по досиетата, съдържащи разсекретените документи на Държавна сигурност .

Албена Йончева

Ловчалията Веселин Топалов обогати фонда на регионалната библиотека „Проф.Беню Цонев” като дари 20 книги от сборниците на Комисията по досиетата, съдържащи разсекретените документи на Държавна сигурност .

След приемането на Закон достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия през 2006 г. се създава и такава комисия, която получава непроизносимото име КРДОПБГДСРСБНА.

Също такова странно и непроизносимо име получава и нейният централизиран архив – унифициаран архив на комунистическите тайни служби АКРДОПБГДСРСБНА. Изданията на Комисията са подредени в 23 тома с общо заглавие „Из архивите на ДС”. Книгите съдържат разсекретените документи на Държавна сигурност. Всеки един от сборниците има своя собствена тематика. Желанието на ловешкия дарител е този сборник да добие по-широка популярност. За него е разбрал от представянето на един от тях в Интернет. Оказало се, че е доста трудно сборниците да бъдат намерени. Опитал се е да открие съмишленици, които да ги издадат и предоставят на библиотеките. „Единственото, което успях да реализирам, е да събера един комплект, който да подаря на Ловешката библиотека. В момента събирам втори, който също ще даря на друга библиотека. Това е доста трудно обаче, защото половината от сборниците в книжен вариант вече са изчерпани”, споделя Веселин Топалов. „Идеята за издаването е, че те дават по-голяма яснота за историята в този период както на по-възрастните, така и на младите хора”, допълва още той. Сборниците са издадени в ограничен тираж и все още липсват в обществените библиотеки.

Ето информация за тях:

„Пражката пролет и Държавна сигурност”.Сборникът е посветен на бурните чехословашки събития от 1968 г. и дейността на българските служби за сигурност в този период. Подбраните документи дават възможност да се добие представа и за политическото задкулисие от гледна точка на геостратегическите интереси, намерили своята проекция в актуалната за този исторически период политическа координатна система „Изток–Запад“. Подбрани са документи, непознати и непубликувани досега, хвърлящи нова светлина върху българското отражение на Пражката пролет.

„Държавна сигурност и краят на тоталитаризма” обхваща периода юни 1988 г. – декември 1990 година. За първи път се публикуват запазени протоколи и стенограми от заседания на МВР, които  осветяват процесите, протичали в държавата в момента на политически преход от тоталитарно към демократично общество и ролята на Държавна сигурност.

„Военното разузнаване през комунизма“. За първи път в историята на България се публикуват документи за личния състав, агентурния апарат, оперативния отчет, взаимодействието на военното разузнаване на БНА с ГРУ и военни разузнавания на страните от Варшавския договор и др. за периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г. като е включен раздел, в който се представят документи за началниците на разглежданата структура – в случая на военното разузнаване, публикуват се и откъси от техните лични кадрови дела. Макар и да не се числи структурно към Държавна сигурност, военното разузнаване се оказва една от елитните и привилегировани структури на комунистическите тайни служби. Сред основните причини за това е директният контакт между него и останалите военни разузнавания от Варшавския договор, ръководени от ГРУ – военното разузнаване на Съветския съюз.

„Държавна сигурност и еврейската общност в България“, обхваща периода 1944 г. – 1989 г. и представя докладите и отчетите на различните отдели и отделения на ДС, които се занимават с малцинствата в страната и по-специално тези, които наблюдават еврейската общност, а така също и писма, рапорти, телеграми, молби, изложения, сведения, позиви, учредителни документи на организации и др.

„Държавна сигурност срещу гражданските организации (1988-1990 г.)”, допринесли за формирането на гражданското общество в демократична България.

„Държавна сигурност и смяната на имената – Възродителният процес “ в два тома за периода 1945 до 1985 г. и от 1986 до 1990 г. Съставителите са се ръководили от идеята да представят неизследвани архивни единици, които да хвърлят повече светлина върху насилствения акт на смяната на имената. Подбраните документи се обнародват за първи път като за улеснение съдържанието им е предадено в отделен списък в анотация.

„Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване”. След окончателното предаване на архивните документи на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност от Националната разузнавателна служба (НРС) на съхранение в централизирания архив на Комисията, се създаде възможност за по-широк достъп до това документално наследство като дава възможност за интересуващите се от миналото да научат истината за периода 1944-1989 г.

„Държавна сигурност и вражеските радиостанции”. Подбраните материали от Централизирания архив на Комисията разкриват оперативния интерес на Държавна сигурност основно към шест от водещите радиостанции: „Свободна Европа”, „Горянин”, „Христо Ботев”, „БиБиСи”, „Гласът на Америка”  и „Дойче Веле”.

„Държавна сигурност и културно-историческото разузнаване (1970-1989)“ разкрива дейността на специално създадения ХІV-и отдел към Първо главно управление – ДС, занимаващ се с разузнаването в областта на културата и историята – тема, сравнително слабо застъпена в българската историография. В резултат на специфичната му дейност, България се сдобива с ценни копия на оригинални извори за своята история. Една от първите задачи на отдела е да се потърсят пътища за оповестяването им пред света. Някои от тези документи всъщност са известни на изследователите още от времето на Първата световна война.

„ Държавна сигурност и вражеските емигрантски организации (1945-1989)”. Включените в настоящия сборник документи, от една страна разкриват отношенията вътре в самите емигрантски организации, а от друга, осветляват разложителната роля, която Държавна сигурност играе в опитите си допълнително да създава и да задълбочава съществуващите между тях организационни и междуличностни проблеми. Наличието на огромното количество документи по темата е свидетелство за значителните материални и човешки ресурси, които са били използвани от българските тайни служби в изпълнение на задачата им да упражняват контрол върху ръководствата на тези организации и да всяват подозрение едни към други.

„Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки”. Подбраните материали от Централизирания архив на Комисията проследяват механизмите на осъществяваното физическо и морално насилие спрямо инакомислещите хора през годините на комунистическото управление.

„ДС и политическите партии в България (1944-1949 г.)”. Документи, свързани с вътрешнополитическите взаимоотношения в Отечествения фронт, зависимостите между отделните партии, съдбата на техните лидери. Това е един от документално най-изследваните периоди в съвременната българска история. Но понякога добре познати и наложени в публичното пространство тези се преобръщат от всеки новоразкрит документ.

„Държавна сигурност и спортът” – част І и част ІІ.  В сборника темата за спорта е представена  като елемент от противопоставянето между двата блока в годините на Студената война и използването на спортната дейност като идеологическо оръжие. Част І включва документи, свързани с Олимпийското движение, а част ІІ – документи, свързани с развитието на масовия и ведомствения спорт в МВР, както и документи, свързани с организирането на масови спортни прояви като спартакиади и универсиади. Документите разкриват интереса на секретните служби към различните видове спорт и пътуванията на елитните български спортисти зад граница, както и контактите им с техни чуждестранни колеги.

„Държавна сигурност и туризмът” . Документите проследяват работата на комунистическите тайни служби в използването на туризма като добър параван за разгръщане на широка разузнавателна дейност. Ако през първите години след 1944 г. работата на службите е свързана с профила на посетителите в хотелите и ресторантите, с техните настроения, то постепенно интересът се насочва основно към гостуващите в България чужденци, на които се гледа като на потенциални носители на западна пропаганда.

„Държавна сигурност и ЩАЗИ” съдържа документи, свързани със сътрудничеството на българската Държавна сигурност  със пратньорските й служби  на страните от бившия Варшавски пакт.

„Държавна сигурност и Гранични войски”. Включените в тома документи се обнародват за първи път и показват „доброволната“ изолация на България и нейните граждани от останалия свят в условията на започналата през 1947 г. Студена война. Страната ни е на огневата линия на това противопоставяне, заради общата ни граница с Гърция, Турция и социалистическа Югославия, след разрива й със Съветския съюз.

„Държавна сигурност и офицерите от БНА” . Хронологическите граници на документите, публикувани в настоящото издание, а именно 1944-1960 г., са обусловени от факта, че към 1960 г., целият контингент от „бивши царски“ офицери е вече установен от органите на ДС, всички се водят на отчет, на голяма част от уволнените офицери са заведени активни разработки, голям брой офицери са в затворите или са изселени. Към 1960 г. от докладите на ДС е видно, че бившите офицери не развиват вражеска дейност, поради напредналата им възраст. Това е и основната причина, поради която мерките, които структурите на ДС предприемат от 60-те години нататък са насочени предимно към наблюдение на контингента.

Извън поредицата е интересен още сборникът „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953–1964)“  като първото съвместно документално издание на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви“. Той е резултат от усилията на група експерти от двете институции. В него са включени най-значимите документи, открити в двата архива, свързани с периода на десталинизация в България. Преобладаващата част от документите се публикуват за първи път и маркират най-интересните събития и процеси, случили се у нас, в десетилетието след смъртта на Сталин.

Повече информация може да се намери на www.comdos.bg